Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
— Честита Коледа, скъпа.
Отивам при нея, целувам я леко по бузата.
— Честита Коледа, мамо.
Много е трудно да й се сърдя, тя все пак е милата ми, до болка позната майка.
— Ще дойдеш ли Ета, долу с мен? — пита тя.
Ета оправя с ръце възглавниците и двете еднакви вдлъбнатинки от главите ни изчезват. Тя ме поглежда и вдига вежди, но не казва нищо.
— Ета!
— Идвам…
Тя хуква след мама. Затварям след тях вратата и се облягам на нея точно когато Хенри се претъркулва изпод леглото. Става и започва да си обува пижамата. Аз заключвам вратата.
— Къде беше? — шушна му.
— Под леглото — отвръща ми той също през шепот така, сякаш това би трябвало да е очевидно.
— През цялото време ли?
— Да.
Кой знае защо, това ми се струва страшно смешно и аз прихвам. Хенри ми запушва с ръка устата и не след дълго и двамата се тресем от безмълвен смях.
Хенри: След бурните морета от вчера денят на Коледа е странно спокоен. Всички се събираме около коледното дърво, притеснени в халатите и пантофите, подаръците са отворени, екват възклицания. След преобилни благодарности от всички посоки, закусваме. Подир кратко затишие сядаме на коледния обяд и обсипваме с похвали Нел и омарите. Всички се усмихват, всички се държат и изглеждат добре. Ние сме образцово щастливо семейство, реклама на буржоазията и еснафството. Олицетворяваме всичко, за което съм копнял на всички Коледи, докато седях с татко и госпожа и господин Ким в ресторант „Щастливият вок“72 и се преструвах на много радостен, а възрастните ме гледаха тревожно. Но докато си почиваме преяли от обяда във всекидневната, където гледаме по телевизията американски футбол, четем книгите, които сме си подарили един на друг, и се опитваме да задвижим подаръците, нуждаещи се от батерия или сглобяване, се долавя съвсем осезаемо напрежение. Сякаш някъде, в някоя от по-отдалечените стаи, е било подписано споразумение за прекратяване на огъня и сега всички страни се стремят да го спазват поне до утре, докато пристигне поредната доставка боеприпаси. Приличаме на актьори, които се преструват на весели и спокойни и са се вживели в ролята на идеалната майка, баща, сестри, брат, гадже, годеница. Затова изпитвам облекчение, когато Клер си поглежда часовника, става от канапето и казва:
— Ела, време е да вървим у Лора.
Клер: Когато пристигаме, купонът у Лора е в разгара си. Хенри е напрегнат и блед и веднага щом смъкваме връхните дрехи, тръгва да търси нещо за пиене. Аз още се чувствам сънена от виното, което съм изпила по време на обяда, затова клатя глава, когато Хенри ме пита какво искам, и той ми носи кока-кола. Държи бирата си така, сякаш ще жонглира с нея.
— При никакви обстоятелства не ме оставяй да се оправям сам — настоява Хенри и поглежда през рамото ми — още преди да съм се обърнала, Хелън вече ни се е нахвърлила.
За миг настъпва неловко мълчание.
— Е, Хенри — подхваща Хелън, — чухме, че си библиотекар. Но не приличаш на такъв.
— Всъщност съм модел за бельо на „Калвин Клайн“. Това с библиотекаря ми служи само за прикритие.
Никога досега не съм виждала Хелън да не знае какво да отговори. Жалко, че не нося фотоапарат. Но тя се окопитва бързо; оглежда Хенри от глава до пети и се усмихва.
— Добре, Клер, можеш да го задържиш — заявява ми тя.
— Какво облекчение! — отвръщам й. — Изгубих квитанцията.
Около нас се скупчват Лора, Рут и Нанси, които с решителен вид ни подлагат на кръстосан разпит: как сме се запознали, какво работи Хенри, къде е следвал, дрън-дрън-дрън. Изобщо не съм очаквала, че когато двамата с Хенри се появим заедно пред всички, ще бъде толкова дразнещо и отегчително. Тъкмо идвам на себе си, когато Нанси казва:
— Наистина е много странно, че се казваш Хенри.
— О! — възкликва той. — Какво му е странното?
Нанси му разказва за онзи рожден ден на Мери-Кристина, когато сме останали да спим у тях и сме викали духове, и как дъската е предсказала, че ще се омъжа за човек на име Хенри. Той е изумен.
— Наистина ли? — пита ме.
— Ъхъ, да. — Изведнъж ми се припишква много. — Извинявайте — казвам и се откъсвам от групата, без да обръщам внимание на умолителното изражение на Хенри.
Докато тичам към горния етаж, Хелън ме следва по петите. Налага се да й затръшна вратата на банята направо под носа, иначе и тя ще нахълта вътре заедно с мен.
72
Дълбок тиган, в какъвто се готви в Китай и други азиатски държави. — Б.пр.