Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
— Защо?
Клер оповестява:
— Всички по леглата!
Иска да каже — стига с тези въпроси. Но Алиша си чака отговора. Извръщам се към нея.
— Виждала ли си някога майка ми на снимка? — Тя кима. — Много приличам на нея.
— Е, и?
Алиша плакне чашите на мивката. Клер ги подсушава.
— На баща ми му е непоносимо да ме гледа. Това е една от многото причини.
— Но…
— Алиша — опитва пак Клер, тя обаче не може да бъде спряна.
— Но той ти е баща.
Усмихвам се.
— Онова, с което дразниш баща си, е детска залъгалка в сравнение с номерата, които ние с баща ми взаимно си погаждаме.
— Какви например?
— Например той често заключва апартамента отвътре и не ме пуска, каквото и да е времето навън. Аз пък веднъж му хвърлих ключовете от колата в реката. Ето такива неща.
— Защо си ги хвърлил?
— Не исках да се блъсне, беше пиян.
Алиша, Марк и Клер ме поглеждат и кимат. Разбират чудесно.
— Всички по леглата! — приканва този път Алиша, след което излизаме от кухнята и се отправяме към стаите си, без да си казваме нищо друго, освен „лека нощ“.
Клер: Ако се вярва на будилника, е 3:14 след полунощ и аз тъкмо съм се постоплила в студеното легло, когато вратата се отваря и Хенри влиза много тихо. Отмятам завивките и той се пъха до мен. Докато се наместваме, леглото скърца.
— Здрасти — шепна аз.
— Здравей — отвръща Хенри също през шепот.
— Не биваше да идваш.
— При мен в стаята е много студено.
— О!
Той ме докосва по бузата и аз едвам се сдържам да не изпищя. Пръстите му са ледени. Търкам ги между дланите си. Хенри се пъха още по-навътре под завивките. Притискам се до него и се опитвам отново да се стопля.
— С чорапи ли си? — пита ме той тихо.
— Да.
Хенри се пресяга и ги събува от краката ми. След няколко минути, много писъци и „Шшшт!“ и двамата сме голи.
— Къде ходи, след като излезе от църквата?
— В гарсониерата. За около пет минути, четири дни напред в бъдещето.
— Защо?
— Заради умората. И вероятно заради напрежението.
— Не, защо точно там?
— Не знам. Явно по инерция. Може би диспечерите, които направляват пътешествията във времето, са решили, че там се вписвам добре.
Хенри заравя ръка в косата ми. Навън се развиделява.
— Честита Коледа — прошепвам аз.
Хенри не отговаря, а аз лежа будна в ръцете му, мисля си за войнството небесно на ангелите и слушам равномерното му дишане и туптенето на сърцето си.
Хенри: Призори ставам да пусна една вода и докато стоя сънен в банята на Клер и пикая в приказната нощна светлина, чувам как някакво момиченце вика:
— Клер!
Още преди да съм разбрал откъде идва гласът, се отваря врата, за която мислех, че е на шкаф, и аз се озовавам чисто гол пред Алиша.
— О! — прошепва тя, а аз грабвам със закъснение една хавлиена кърпа, с която да се поприкрия.
— О, Алиша, здравей — шепна и аз и двамата се хилим.
Алиша изчезва в стаята си точно толкова внезапно, както се е и появила.
Клер: Слушам в дрямката си как къщата се пробужда. Нел е долу в кухнята, пее и потраква с тенджерите. Някой върви по коридора и минава пред стаята ми. Извръщам се, Хенри още е потънал в дълбок сън и аз внезапно се сещам, че трябва да го изкарам оттук, без да го види никой.
Изтръгвам се от обятията му и от одеялата и ставам внимателно от леглото. Вдигам от пода нощницата си и тъкмо я обличам през главата си, когато Ета казва:
— Клер! Ставай и грей, Коледа е!
После надзърта в стаята. Чувам, че Алиша я вика, и когато подавам глава изпод нощницата, виждам, че Ета се е обърнала да й отговори, поглеждам и към леглото — Хенри го няма. Долнището на пижамата му е метнато върху килима и аз го изритвам под кревата. Ета влиза в стаята с жълтия си хавлиен халат и с плитки, спускащи се по раменете й. Казвам:
— Честита Коледа!
А тя ми обяснява нещо за мама, аз обаче не мога да се съсредоточа и да я чуя, защото си представям как пред нея изниква Хенри.
— Клер! — взира се Ета угрижено в лицето ми.
— А? О, извинявай. Сигурно още съм сънена.
— Долу има кафе.
Ета се запретва да оправя леглото. Изглежда озадачена.
— Аз ще го оправя, Ета. Ти върви долу.
Тя минава откъм другата страна на леглото. Мама надзърта през вратата. Изглежда красива, ведра след бурята от снощи.