Пътешественикът във времето и неговата жена

— Но… как се е получило, че не сме разбрали за него? Защо си била толкова потайна? Можеше да ми кажеш.

— Е, ти в известен смисъл знаеше.

Прозвучава недодялано и аз го знам. Хелън явно е обидена.

— Не е същото, както да ми кажеш.

— Знам. Извинявай.

— Хм. И защо го криеше?

— Той е осем години по-голям от мен.

— И какво от това?

— Ами такова, че когато аз бях на дванайсет, той беше на двайсет и това си беше проблем.

Да не говорим пък, че когато бях на шест години, той беше на четирийсет.

— Пак не разбирам. Ясно е защо не си искала майка ти и баща ти да научават, че си се вживяла в ролята на Лолита, а той — на Хумберт Хумберт, но не проумявам защо не си могла да кажеш на нас. Щяхме да ти влезем в положението. През цялото време те съжалявахме, притеснявахме се за теб и се питахме защо се правиш на монахиня… — Хелън клати глава. — А тя, моля ви се, през цялото време се е чукала с Библиотекаря…

Не се сдържам и се изчервявам.

— Не съм се чукала с него през цялото време.

— О, на друг ги разправяй тия.

— Наистина! Изчакахме да навърша осемнайсет години. Направихме го на рождения ми ден.

— Дори да е така, Клер… — подхваща Хелън, но някой започва да блъска по вратата и дебел мъжки глас казва:

— Скоро ли ще приключите, момичета?

— Следва продължение — изсъсква ми Хелън и ние излизаме от банята под аплодисментите на пет момчета, които са се наредили на опашка в коридора.

Откривам в кухнята Хенри, който слуша търпеливо как един от необяснимите приятели на Лора му дърдори нещо за американски футбол. Хвърлям едно око на русото му чипоносо гадже и то го помъква да си налеят още пиене.

Хенри казва:

— Виж, Клер… бебета пънкари!

Обръщам се и виждам, че ми сочи Джоди, четиринайсетгодишната сестра на Лора, и гаджето й Боби Хардгроув. Боби е с вдигната на петльов гребен зелена коса и пълно пънкарско снаряжение във вид на разкъсана тениска и разните му там безопасни игли, а Джоди се опитва да изглежда като Лидия Лънч73, но вместо това прилича на миеща мечка с лош ден за козината й. Човек остава с впечатлението, че двамата са дошли не на коледен купон, а на маскарад по случаи деня на Вси светии. Джоди и Боби явно са заели отбранителна позиция и не се чувстват в свои води. Но Хенри е въодушевен.

— О! На колко години са, сигурно някъде на дванайсет?

— На четиринайсет.

— Я да сметнем, на четиринайсет, от Деветдесет и първа… излизаме… Господи, родени са през 1977 година. Чувствам се стар. Дай да пийна още нещо. — Лора прекосява кухнята с поднос коктейли. Хенри грабва два, обръща ги в бърза последователност и прави кисела физиономия. — Уф! Отвратително. — Аз се смея. — Какво според теб слушат? — пита Хенри.