Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Сачаканецът ли? – Кръчмарят вдигна рамене. – Изчезна още преди няколко седмици. Намериха го в алеята.
– Наистина ли?
– Че как.
Денил тихо изсумтя. „Заслужен край” – помисли си той.
– Чу ли за пожара снощи? – смени темата кръчмарят.
– Да, аз живея наблизо. Изгоря цялата улица. Добре, че не се случи през лятото. Щяха да отидат целите коптори.
– Не че не гражданчетата им пука – обади се кръчмарят. – Пожарите никога не прехвърлят Стената.
Нечия ръка полегна на рамото на Денил. Той вдигна глава и разпозна слабия мъж, когото Крадците бяха изпратили за негов водач. Мъжът му посочи с глава вратата.
Денил довърши бола си и остави халбата на масата. Когато се изправи, собственикът му кина приятелски. Денил му върна жеста с усмивка и тръгна след водача си.
15 Чеболов сос – гъст пикантен сос, направен от бол.
Глава 15
По един или друг начин
Сония наблюдаваше как водата, която се процеждаше през една пукнатина на тавана, първо се събираше в една по-голяма капка и като достигнеше определена големина, се стичаше по забитата в стената кука и накрая падаше със звънък плясък на пода. След това момичето отново поглеждаше нагоре към оформящата се нова капка.
Фарин беше направил мъдър избор при намирането на настоящото й скривалище. Празната подземна стая, с тухлени стени и каменно легло, не съдържаше нищо леснозапалимо или ценно.
Освен самата нея.
При тази мисъл в душата й се загнезди страх. Сония затвори очи и бързо прогони тази мисъл. Тя нямаше никаква представа откога се намира в стаята. Може би бяха минали дни, а може и да бяха само няколко часа. Тук нямаше нищо, с помощта на което да успее да се ориентира.
От мига, в който се озова тук, Сония нито веднъж не беше усещала онова познато „размърдване” в съзнанието й. Списъкът с емоции, които освобождаваха силите й, беше нараснал до такава степен, че тя вече престана да им следи бройката. Докато лежеше в склада, тя се опитваше по всякакъв начин да остане спокойна. Всеки път, когато в главата й се завърташе някоя притеснителна мисъл, тя си поемаше дълбоко дъх и я прогонваше. Сония се наслаждаваше на усещането за пълно откъсване от света.
А може би причина за това беше питието, което й беше дал Фарин.
Наркотиците само ще влошат нещата. Сония потрепери, припомняйки си странния сън, който й се беше присънил след пожара. Беше се озовала в копторите и се беше срещнала с някакъв магьосник. Той дори се държеше донякъде дружелюбно с нея, но думите му не й допаднаха. Момичето въздъхна дълбоко и прогони и тази мисъл.
Очевидно беше сбъркала, като реши, че трябва да съхранява в себе си запас от гняв, за да може да черпи от него всеки път, когато се наложеше да използва магия. Сега Сония се възхищаваше на магьосниците за техния самоконтрол, но тъй като знаеше много добре какви безчувствени създания са те, момичето не намираше никаква причина да ги харесва.
Над вратата се появи малка светла ивица, която постепенно започна да се уголемява. Сония се надигна в леглото и се вторачи в отварящата се врата. На прага стоеше Сери, чието лице се беше изкривило от усилието да помръдне тежката метална преграда. Когато най-после успя да я открехне достатъчно широко, за да се промъкне вътре, той се спря и й махна с ръка.
– Ще трябва да те преместим отново.
– Но аз нищо не съм правила.
– Може би просто не си го усетила.
Когато се измъкнаха в коридора, момичето изведнъж осъзна какво е имал предвид – може би намирайки се под въздействието на наркотика, тя просто не е почувствала как магията се изплъзва от съзнанието й. Наистина нищо не се беше разрушило, нито беше пламнало. Може би силата й продължаваше да изтича, но в не толкова разрушителен вид?
Размишленията бяха на път да породят доста силни емоции, затова тя ги прогони от главата си. Докато вървеше зад Сери, тя се съсредоточи върху поддържането на вътрешен покой. В този момент младежът спря и започна да се изкачва по една ръждясала стълба, вградена в стената. Той повдигна някакъв капак и се изкатери през него, посипвайки Сония със сняг.
Повя студен вятър и Сония присви очи от ярката дневна светлина. Двамата стояха на някаква празна уличка. Сери се засмя, когато тя започна да отупва снега от дрехите си.
– Имаш сняг в косите – каза той и се протегна да го изчетка, но изохка и бързо отдръпна ръката си. – Ау! Какво... – Той отново протегна ръка към Сония и се намръщи. – Да не си създала някоя от онези вълшебни бариери?