Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
— Не ми пука особено за теб, принцесо, ако искаш да знаеш истината. Работата ми е да намеря покрив над главата ти, а не да те обичам, да ти бъда приятелка или нещо подобно. Ясно?
— Да — отвърна Сара със слаб глас.
Отпътуваха.
Семейство Паркър живееха в една стара къща в „Канога парк“, разположена в долината Сан Фернандо. Тя приличаше на собствениците си — нуждаеше се от подобряване, което никога нямаше да бъде направено.
Денис Паркър беше механик. Баща му беше добър човек, обичаше да поправя коли и беше научил сина си на занаята. Денис ненавиждаше тази работа — ненавиждаше всякаква работа — и си беше поставил като лична цел всички да разберат това.
Той беше едър мъж, над метър и осемдесет, с широки рамене и здрави ръце. Косата му беше тъмна и рошава, постоянно беше брадясал и мръсен и със зъл поглед.
Денис разправяше на приятелите си, че има три неща, които харесва най-много: „Цигари, уиски и путки“.
Ребека Паркър беше стереотипът за калифорнийска блондинка с прекалено много остри ръбове, за да бъде наистина привлекателна. Тя беше красива само около четири години от шестнадесет до двадесет. Компенсираше не особено привлекателния си външен вид в спалнята не че се искаха кой знае какви способности, за да се задоволи Денис. Обичайно беше пиян като кирка, когато се опитваше да я чука. Ребека имаше чифт големи гърди, талия, която беше останала тънка, и нещо, което съпругът й обичаше да нарича „стегнато малко хамстерче“.
(Бележка от Сара: Истина е. Тереза ми каза, че веднъж наистина го казал. Очарователно, нали? О, коя е Тереза ли? Чети нататък и ще разбереш.)
Работата на Ребека беше лесна: трябваше да се грижи за три приемни деца — максималният брой, който можеха да гледат. Плащаха им за всяко дете — тези пари бяха сериозна част от доходите им.
Задълженията на Ребека включваха да храни децата, да им казва да ходят на училище и да бъде сигурна, че нито тя, нито Денис ще оставят някакви видими следи, когато ги бият. Номерът беше да обръщаш достатъчно внимание на хлапетата, за да държиш социалните служби настрана, но не толкова, че да й изяждат от личното свободно време или — което беше още по-важно от парите.
Карън почука на вратата на семейство Паркър. Сара стоеше до нея. Чуха приближаващи стъпки и вратата се отвори. Ребека Паркър надникна през комарника. Беше облечена в потник и шорти, а в ръката си държеше цигара.
— Здрасти, Карън — поздрави тя и отвори комарника. — Влизайте. — Усмихна се. — Ти трябва да си Сара.
— Здрасти — отвърна детето.
Сара си помисли, че жената изглежда мила, но беше започнала да разбира, че външният вид лъже. Освен това пушеше… отврат!
Карън и Сара влязоха в дома на семейство Паркър. Вътре беше сравнително чисто. Но миришеше на цигари.
— Джеси и Тереза на училище ли са? — попита социалната работничка.
— Аха — отвърна Ребека, която ти покани да седнат на дивана в дневната.
— Как се справят те? — попита Карън.
Блондинката сви рамене.
— Не създават проблеми. Хранят се. Не вземат наркотици.
— Значи всичко е наред. — Социалната работничка посочи Сара с кимане на главата. — Както ти казах по телефона, Сара е на шест. Трябва бързо да й намеря дом, затова се сетих за теб и Денис. Знам, че търсите трето.
— Откакто Анджела избяга, да.
Анджела беше красиво четиринадесетгодишно момиче, чиято майка беше починала от свръхдоза хероин. Тя вече беше труден случай и Карън я беше пратила при семейство Паркър, защото знаеше, че те могат да се справят с нея. Анджела беше избягала преди два месеца. Карън предполагаше, че е поела по същия път като своята майка курва.
— Процедурата е същата. Водиш я на училище, правиш й всички ваксини и така нататък.
— Наясно сме.
Карън кимна доволна.
— Тогава ще ви оставям. Донесох й багажа. Има много дрехи, бельо и обувки, така че няма да се тревожиш за това.
— Чудесно.
Социалната работничка стана, ръкува се с Ребека и се насочи към вратата. Сара я последва.
— Ти оставаш тук, хлапе. Обърна се към блондинката: — Ще поддържаме връзка.
И си тръгна.
— Ела да ти покажа стаята ти, скъпа — каза Ребека.
Сара последва жената. Беше замаяна.
Какво се случваше? Защо оставаше тук? Къде беше Дорийн? Какво бяха направили с кученцето й?
— Ето я и нея.