Лицето на смъртта

— Яко.

Детето разгледа това странно, но приятелски настроено момиче. Тереза беше красива. Явно имаше латино жилка, беше с кафяви очи и гъста черна коса, която падаше под раменете й. Високо на челото й се мъдреше малък белег. Пълните й, чувствени устни правеха сериозното й лице по-нежно. Да, беше красива, но изглеждаше изморена, приличаше на доста мило момиче, което беше имало тежък ден.

— Защо си тук, Тереза?

— Мама почина.

— О. — Сара млъкна, защото не беше сигурна какво да каже. — Моята също. И татко.

— Това е гадно. — Последва дълга пауза, след което изрече нежно и печално: — Много съжалявам, Сара.

Детето кимна. Усети как лицето му почервеня, а очите му се навлажниха.

Не бъди глупава ревла!

Тереза като че ли не забеляза сълзите й.

— Бях на осем, когато мама почина — започна да обяснява тя, докато Сара се бореше с желанието си да се разреве. — Бях малко по-голяма от теб, но не много. Затова знам как се чувстваш и какво можеш да очакваш. Най-важното, което трябва да разбереш, е, че през повечето време на хората, с които си имаш вземане-даване, не им дреме за теб. Съвсем сама си. Знам, че не е приятно, но колкото по-скоро го осъзнаеш, толкова по-добре ще бъдеш. — Момичето се намръщи. — Не принадлежиш на тези хора. Не си им роднина.

— Но… но… ако не им пука, защо го правят?

Тереза дари Сара с изморена усмивка.

— Заради парите. Плаща им се за това.

Детето се опули насреща й и се опита да осмисли чутото. Хрумна й една плашеща мисъл.

— Те лоши хора ли са?

Изражението на лицето на Тереза стана мрачно и тъжно.

— Понякога, да. През повечето време ти се пада някое добро приемно семейство, но повечето са лоши.

— Тук лошо ли е?

Онова, което премина през лицето на Тереза, беше неприятно, мрачно и сложно — като черна птица, залята от сълзи и мръсотия.

— Да. — Тя млъкна и погледна настрани. Пое си дълбоко въздух и се усмихна. — Може би няма да е толкова лошо за теб. Не от Ребека трябва да се пазиш. Тя не пие като Денис. Докато правиш всичко, което ти казва, и не създаваш проблеми, ще те остави на мира. Не мисля, че ще те бият много.

Сара пребледня.

— Ще ме бият?

Тереза стисна ръцете й.

— Просто гледай да ги избягваш и всичко ще е наред. Не говори с Денис, когато е пиян.

Сара слушаше послушно всичко това въпреки страховете си. Тя вярваше на онова, което й говореше Тереза — че на тези хора не им пука за тях, че ще я бият и че не трябва да говори с Денис, когато е пиян.

Светът ставаше все по-ужасяващ и по-самотен.

Сара заби поглед в пода.

— Каза, че сме приемни сестри. Това… това означава ли, че си ми приятелка, Тереза?

Въпросът на детето беше толкова искрен и жален, че сърцето на момичето се сви.

— Разбира се, Сара. — Опита се да звучи колкото се може по-убедително. — Ние сме сестри. Ясно?

Детето съумя да се усмихне.