Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
— Да. Откъдето и да я погледнеш, работата намирисва. Ако сме прави, тя е луда. Ако не сме прави — тя е в опасност.
Рики засмука шейк през сламката си и разгледа вътрешната страна на стъклата на очилата си.
— Трябва да се откажеш, партньоре. Така работим ние, униформите. Не проследяваме нещата от начало до край, поне не много често. Ние отиваме на местопрестъпленията, обезопасяваме района и предаваме щафетата на детективите. Вътре, вън, чао. Ако се опиташ да се занимаваш с неща, които не си в състояние да промениш, просто ще полудееш. Затова много ченгета стават алкохолици или завършват от грешната страна на пистолетите си.
Кати се обърна към Рики.
— Какво се опитваш да ми кажеш? Че не трябва да ми пука?
Той се усмихна… усмивката му беше тъжна.
— Трябва да ти пука, докато проблемът е твой. Това се опитвам да ти кажа. Ще видиш десетки като Сара. Може и повече. Прави каквото трябва, докато е твоя отговорност, а след това остави другите да си свършат работата, а ти се прехвърли на следващата. Това е война, Джоунс. Не е само една битка.
— Може би — отвърна тя.
Но се обзалагам, че имаш случай, който никога няма да забравиш. Мисля, че Сара ще бъде моят.
Последното накара Кати да се почувства по-добре.
Моят.
— Веднага се връщам — каза тя.
Сантос я погледна. Изражението му беше неразгадаемо. Сфинкс в сенките.
— Добре — отвърна той и отново засмука шейк през сламката си.
Бяха паркирали до едно заведение за бързо хранене до болницата. Кати излезе от патрулната кола и пресече улицата. Влезе през вратата и тръгна по коридорите към стаята на Сара.
Детето се беше изправило в леглото си и гледаше през прозореца. Гледката беше към паркинга на болницата.
Колко депресиращо. Това е правилният начин да се рекламира лечението, хора.
— Здравей — каза Кати.
Сара се обърна към нея и се усмихна. Полицайката отново се възхити на красотата на малкото момиченце. Отиде до болничното й легло.
— Исках да ти дам нещо.
Подаде й визитката си.
— Тук са името и телефонът ми. Също и имейл адресът ми. Ако някога се нуждаеш от някаква помощ, можеш да се свържеш с мен.
Сара взе визитката и я разгледа, преди да погледне отново полицайката.
— Кати?
— Да, скъпа?
— Какво ще се случи с мен?
Болката, която полицайката се опитваше да държи настрана, запълзя към гърлото й. Пребори я, като преглътна.
Какво ще се случи с теб ли, хлапе?
Кати знаеше, че Сара няма живи роднини. Необичайно, но се случваше. Това означаваше, че ще се превърна в отговорност на щата.
— Някой ще дойде, за да се погрижи за теб, Сара.
Детето осмисли думите й.
— Ще го харесам ли?
Кати се намръщи вътрешно.
Вероятно не.
— Разбира се. Не искам да се тревожиш, Сара.
Човече, тези очи. Трябва да се махам оттук.
— Запази визитката, става ли? И ми се обади, ако имаш нужда от мен. По всяко време.
Детето кимна. Дори съумя да се усмихне и сега Кати не просто искаше да се махне от стаята, а искаше да побегне, защото тази усмивка направо й разбиваше сърцето.
(Коремът й се свиваше.)
— Чао, скъпа — изпелтечи тя, обърна се и си тръгна.
— Чао, Кати — провикна се Сара след нея.
Кати се върна отново в патрулната кола, където Сантос вече беше без шейк.
— Това накара ли те да се почувстваш по-добре?
— Не, Рики.
Той е гледа известно време. Явно обмисляше нещо.
— Ще станеш добро ченге, Кати.
Мъжът завъртя ключа да запали и даде на заден ход, докато тя го гледаше изненадана.
— Това е най-милото нещо, което някой някога ми е казвал, Сантос.
Той й се усмихна, когато даде на първа и излезе от паркинга.
— Значи имаш нужда от нови приятели, Джоунс.
25
САРА ВЛЕЗЕ В КОЛАТА И ВЕДНАГА ВИДЯ ПРОМЯНАТА В ЖЕНАТА.
Карън Уотсън се беше появила в болничната й стая и й беше обяснила, че е от социалните служби и че ще се погрижи за нея. Карън изглеждаше много мила и постоянно се усмихваше. Сара се обнадежди.
Когато излязоха от болницата, обаче Карън се промени. Започна да върви по-бързо и да я дърпа напред.
— Влизай, хлапе — нареди й, когато стигнаха до колата.
Гласът й беше някак си зъл.
Сара се изненада от промяната и се опита да намери смисъл в нея.
— Сърдита ли си ми? — попита Карън тя.
Жената я погледна веднъж, преди да запали колата. Сара видя по-добре мътните й очи, нескопосаната й прическа и отпуснатото й лице. Изглеждаше изморена. Сара си помисли, че вероятно винаги изглежда изморена.