Лицето на смъртта

Тереза кимна, стана и започна да събира чиниите. Сара й помагаше. Тишината продължи. Ребека пушеше поредната цигара и наблюдаваше Денис със смесица от отчаяние и смирение, а Денис гореше и гледаше Тереза с емоция, която Сара не можеше да разчете.

Всичко това й беше много чуждо. Вечерите в дома й винаги бяха изпълнени с разговори и истории, смях и кучета. Татко се шегуваше с нея, а мама ги гледаше и им се усмихваше. Бъстър и Дорийн наблюдаваха внимателно и се надяваха да получат остатъците от масата, които (почти) никога не стигаха до тях.

Там Сара беше специална и всичко беше приятно и забавно.

Тук нещата бяха тежки. Опасни. Тя не беше специална, никак даже.

Тя последва Тереза в кухнята. Двете застанаха пред мивката.

— Аз ще изплакна чиниите — каза момичето, — а ти ги слагай в съдомиялната. Знаеш ли как се прави?

Сара кимна.

— Преди помагах на мама.

Тереза й се усмихна. Заловиха се за работа и много бързо хванаха ритъма. Нещата почти изглеждаха нормални.

— Кой е Джеси? — попита Сара.

— Той е другото хлапе, което живее тук. Момче, на шестнадесет. — Тереза сви рамене. — Приятен е, но започна да се опълчва на Денис. Не мисля, че ще остане тук още дълго време.

Сара постави няколко вилици в кошчето за прибори.

— Защо? — попита тя. — Какво ще му се случи?

— Ще ядоса здраво Денис и Денис ще започне да го бие, а Джеси ще отвърне. Дори онази кучка Карън Уотсън няма да е способна да пренебрегне това.

Сара взе чинията, която Тереза й подаде.

— Госпожица Уотсън зла ли е?

Момичето я погледна изненадано.

Дали е зла? Ребека и Денис са лоши, но Карън Уотсън е олицетворение на злото.

Сара обмисли чутото. Какво ли беше „олицетворение“?

Приключиха с изплакването на чиниите. Тереза сложи таблетка в съдомиялната и я включи. Сара се заслуша в тихичкото „тунка-тунка“, което идваше от машината. То не звучеше по-различно от съдомиялната в нейния дом.

— Време е да се прибираме в стаята си — каза Тереза. Право там. Денис вече ще е много пиян.

Сара отново усети опасност. Тя започваше да разбира, че животът тук е такъв. Вървяха в минно поле от яйчени черупки, а врагът се ослушваше за всеки шум. Въздухът в тази къща беше изпълнен с напрежение и трябваше постоянно да внимава, защото тук се криеха (усещаше тя) истински опасности.

Сара последва Тереза и двете излязоха от кухнята. Докато минаваха през дневната, погледна към дивана. Онова, което се случваше там, я накара да премигне шокирана. Ребека и Денис се целуваха — това не беше голяма работа, защото много пъти беше виждала мама и татко да се целуват, — но Ребека беше без риза и гърдите й бяха отвън!

Стомахът на Сара се присви от гледката. Тя вътрешно усещаше, че не бива да вижда това. Целуването беше добре, гърдите също (тя беше момиче в крайна сметка), но гърди и целуване… лицето й почервеня и й се догади.

Влязоха в стаята си и Тереза затвори вратата, като внимаваше да не издава никакъв шум.