Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
Затътрям се към втория етаж, за да си взема листовете, след което се връщам в дневната. Сядам на дивана и се опитвам да си събера мислите.
Вземам страницата, на която е написано извършител, и добавям: ИЗВЪРШИТЕЛ, ИЗВЕСТЕН КАТО „СТРАННИКА“.
Мисля за онова, което прочетох току-що в дневника. Започвам да пиша. Бележките ми не са толкова добре структурирани, по-импулсивни са.
Причинена му е болка = причинява болка на други. Отмъщение.
Въпросът остава: защо Сара?
Логичното предположение е, че иска тя да плати за нещо, което родителите й са направили? Но той им казал, че вината не е тяхна. Вината не е твоя, но твоята болка е моето правосъдие. Произволно ли е избрал Сара?
Поклащам глава. Не. Съществува връзка, която не е въображаема. Имам чувството, че пропускам нещо важно, което направо ми диша във врата. Нещо, което беше казал…
Изправям се на дивана, изведнъж съм енергизирана.
Ако разказът на Сара е точен, Странника е говорел на Линда, когато е изрекъл: „Твоята смърт е моето правосъдие.“
На Линда.
Една фраза, която чух по-рано през деня, изниква в главата ми:
Отца и Дъщерята…
Отмъщението не е случайно, а извършителят обръща сериозно внимание на съобщенията си. Това не му се е изплъзнало от езика.
Пиша.
Ами ако причината за отмъщението му е още едно поколение назад? Вчера, докато пръскал Сара с кръв, й казал „Отца и Дъщерята и Светия Дух“. Също така казал на Линда Лангстром: „Вината не е твоя, но твоята болка е моето правосъдие“. За бащата на Линда ли става въпрос? Дядото на Сара?
Прочитам написаното и отново изпитвам прилив на енергия.
Отивам в домашния си офис и изпращам бележките си по факса на Джеймс. Не му се обаждам. Той ще чуе факса и ще се събуди. Ще побеснее и ще мрънка за това, но въпреки това ще ги прочете. Трябва да научи онова, което знам и аз.
Дядото.
Имам чувството, че съм на правилна следа.
Машината издава звук, за да съобщи, че е свършила работата си, и аз слизам отново долу. Проверявам часа. Пет сутринта. Времето се влачи.
Искам да настъпи утрото, и то веднага, мамка му!
Хрумва ми нещо.
Сара каза, че никой не й е повярвал… относно Странника. Защо? От прочетеното дотук няма никакъв смисъл.
Поглеждам страниците от дневника върху масата. Поглеждам и към часовника, за да пресметна часовете, които имам на разположение.
Мога да отговоря на този въпрос само по един начин.
ВТОРА ЧАСТ
24
Харесва ли ти историята дотук? Не е зле за почти шестнадесетгодишна, а? Както вече казах, по-скоро съм спринтьорка, отколкото бегачка, и определено спринтирахме през първата част, нали? Обобщение: аз съм щастлива, идва лош човек, Бъстър е мъртъв, мама е мъртва, татко е мъртъв, аз съм нещастна.
Мисля, че моята версия е по-добра. По-разчупена и правилна. Сещаш ли се?
Сега ще направим малък скок. Ще се прехвърлим на следващата начална точка.
Но първо ще споделя малко предистория. Бях доста замаяна и обезумяла след случилото се и някак си двете с Дорийн се озовахме в задния двор. Дорийн, горкото глупаво куче, ожадня, огладня или и двете и тъй като не успя да ми привлече вниманието (бях прекалено заета да лежа на верандата и да се лигавя), започна да вие. Господи, как виеше само.
Както и да е. Съседите ни Джон и Джейми Овърман се обадили на полицията заради цялата тази врява и предполагам, защото са надникнали през прозореца си, видели са ме на верандата и са си казали: „Хей, това е странно".
Две значки се появиха (яко!) — тип на име Рики Сантос и една новобранка на име Кати Джоунс. Кати се превърна в онова, което наричаме ВАЖЕН ГЕРОЙ за повествованието ни.
През годините, за разлика от много други, на нея й пукаше.
Но повече за Кати по-късно. Това беше тридесетсекундното въведение. Сега отново ще преминем към преразказ в трето лице.
Време е за още една разходка до извора. Готова ли си?
1–2– 3: ДА ВЪРВИМ!
„Някога нещата се сговнили много яко…"
Сара отпиваше вода през сламка и се опитваше да прогони умората.
Мина цяла седмица. Седмица, която прекара сред облаците заради лекарствата, които й даваха. Седмица на забавени гласове, които шептяха в главата й. Седмица на болка.