Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
Сара погледна стаята през прага. Не беше голяма, около три на три метра. Имаше скрин и две малки легла. Стените бяха празни.
— Защо има две легла? — попита тя.
— Ще си делите стаята с Тереза. — Ребека посочи скрина. — Можеш да прибереш дрехите си в долното чекмедже. Защо не си разопаковаш багажа и после не дойдеш при мен в кухнята?
Сара съумя да прибере всичките си дрехи в долното чекмедже на малкия скрин. Подреди обувките си под леглото. Докато разопаковаше, усети позната миризма — аромата на омекотителя, който майка й използваше. Хвана я неподготвена, като удар в стомаха. Трябваше да притисне лице в една от тениските, за да прикрие сълзите си.
Вече беше спряла да плаче, когато приключи с малката чанта, която Карън беше оставила. Седна на ръба на леглото, беше изпълнена с изумление и тъпа болка.
Защо съм тук? Защо не мога да спя в моята стая?
Не разбираше нищо от това.
Може би жената на име Ребека знаеше.
— Ето те и теб — посрещна я Ребека, когато се появи в кухнята. — Разопакова ли си всичкия багаж?
— Да.
— Ела, седни на масата. Направих ти сандвич и ти налях мляко… харесваш мляко, нали? Не си алергична към лактоза или нещо подобно?
— Обичам мляко. — Сара седна на стола и взе сандвича. Беше много гладна. — Благодаря ти — каза на жената.
— Няма проблем, захарче.
Ребека седна от другата страна на масата и запали цигара. Пушеше и гледаше Сара, докато ядеше.
Тъжна, бледа и малка. Много зле. Но всички научават едно и също нещо рано или късно: светът е стар и жесток.
— Ще ти обясня някои от правилата в къщата, Сара. Трябва да се съобразяваш с тях, докато живееш тук, ясно?
— Да.
— Първо, ние не сме тук, за да те забавляваме, разбираш ли? Тук сме, за да ти осигурим покрив над главата, да те храним и обличаме, да те водим на училище и всичко това — но ще трябва да се занимаваш със себе си сама. Двамата с Денис имаме собствен живот и наши си неща за правене. Нямаме време да си играем с вас. Разбираш ли?
Сара кимна.
— Добре. Второ, ще имаш задължения в къщата. Ако ги вършиш, няма да имаш проблеми. Ако не ги вършиш, ще имаш. Времето за лягане е десет-нула-нула. Без изключения. Това означава, че лампите се гасят и трябва да си под завивките. Последното правило е просто, но изключително важно — не отговаряй. Прави каквото ти кажем. Ние сме възрастните и знаем кое е най-добро за теб. Осигуряваме ти място, на което да живееш, и очакваме да се отнасяш към нас с уважение. Разбираш ли?
Отново кимане.
— Добре. Имаш ли някакви въпроси?
Сара погледна чинията си.
— Защо ще живея тук? Защо не мога да се прибера у дома?
Ребека се намръщи объркана.
— Защото майка ти и баща ти са мъртви и никой друг не те иска. Това правим двамата с Денис. Вземаме деца, които нямат къде другаде да отидат. Карън не ти ли обясни това?
Сара поклати глава, без да отделя поглед от чинията си. Беше като вцепенена.
— Много ти благодаря за сандвича — каза тя с вял глас. — Мога ли да отида в стаята си?
— Върви, скъпа — отвърна Ребека, загаси цигарата си и си запали друга. — Вие, новите, обикновено плачете през първите няколко дни, но няма проблем за това. Важното е да се стегнете бързо. Животът продължава, нали знаеш?
Сара се опули срещу Ребека, докато думите й попият в съзнанието й. Лицето на детето посърна. То стана от масата.
Блондинката си дръпна жадно от цигарата, докато я гледаше да върви към стаята си.
Красиво момиченце. Жалко, че й се е случило подобно нещо.
Тя махна пренебрежително с ръка, макар че беше съвсем сама. Очите й бяха гневни, отчаяни и с прекалено много спирала на миглите.
Много лошо. Светът е стар и жесток.
Сара легна на новото си странно легло в странния си нов дом и се сви. Опита се да се смали. Опита се да
(Изчезне)
Защото ако можеше да
(Изчезне)
Щеше да се върне обратно вкъщи при мама и татко. Сара се оживи и изпълни с надежда при мисълта, че това може да е просто един дълъг кошмар. Може би беше заспала вечерта преди рождения си ден и не се беше събудила.
Тя сбръчка чело, докато обмисляше тази възможност. Ако наистина беше така, то тогава трябваше да заспи в съня си.
— Да! — прошепна на себе си.
Точно това беше решението! Щеше да заспи тук (в съня си) и щеше да се събуди в истинския свят. Бъстър щеше да я чака, свит до нея. Картината на майка й също щеше да е там, окачена на стената. Щеше да е настъпило утрото. Щеше да стане и да излезе от стаята си, а баща й щеше да се пошегува, че няма никакви подаръци и торта, но всъщност щеше да има подаръци и торта…