Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

В момента Саймън отвеждаше сервитьорката към дансинга. Момичето беше оставило таблата с напитките върху близката маса, беше събуло обувките си и щом стъпи на подиума за танци, увисна на шията на кавалера си. Саймън пушеше.

Говореше, без да изважда цигарата от устата си, и синкавият дим влизаше в очите му. Огъста си помисли, че зет й изглежда мръсен, глупав и гнусен.

— Не мога да разбера защо Скай се омъжи за него — с въздишка рече Клий. — Имам чувството, че нарочно си е избрала мъжа, който да се отнася възможно най-зле с нея.

Ръцете на Саймън се спуснаха по бедрата на сервитьорката и тази гледка накара възрастната жена да простене:

— Ако баща ти беше жив, щеше да го убие!

— Щеше да убие Скай — поправи я Клий. — Беше толкова непреклонен по отношение на мъжете, с които трябваше да се обвържем. Искаше от нас да бъдем силни, да не се превръщаме в жертва на никого. Това беше основното, на което държеше да ни научи.

— Научи теб — заяви Огъста.

Хю й беше изневерявал, беше я убеждавал, че не е в състояние да се владее, че всички мъже правят така. Но в същото време искаше да спести на дъщерите си тази и всяка друга болка.

— Мен ли? — учуди се Клий.

— Ти се омъжи за добър човек. Милият Питър. Но си единствената. Скай свърза живота си с един негодник, а Каролайн е сама.

Докато Огъста говореше, тя и Клий не преставаха да следят с поглед Каролайн, отпуснала се в прегръдките на красивия пират. Той имаше вид на човек, съчетаващ в себе си всички качества, от които Хю Ренуик беше предупреждавал дъщерите си да се пазят: беше висок и мъжествен, излъчваше сексуалност, а ръцете му обгръщаха тялото на Каролайн така, сякаш искаха да го подчинят и да го притежават. Но най-странното нещо, в което Огъста не можеше да повярва и което я караше още по-настойчиво да се заглежда в мъжа, беше изражението в очите му.

Нямаше съмнение — пиратът, който танцуваше с дъщеря й, имате вид на лудо влюбен.