Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

Опита се да направи резервация за един от най-изисканите ресторанти, по които тя се занасяше напоследък — "Риц" или "Кларидж", — обаче се оказа, че те са пълни и никакви молби и обяснения не му помогнаха да осигури маса. Отначало Доли се разочарова и го обзе познатото старо желание да се установи по-стабилно, да се замогне повече, да изплува. Обаче прогони тези мисли и реши, че така е по-добре: и без друго не си падаше по тези лъскави места, а в такава важна нощ Джими не искаше да се преструва на нещо, което не беше. Както се бе пошегувал и шефът му, заради купонната система на човек ще му сервират същия пай „Ултън" като в „Кларидж“, ако отиде и в „Лайънс Корнър Хаус“, само дето в „Кларидж“ ще се изръси повече.

Джими погледна отново към плота, но Доли вече не беше там. Сигурно беше отишла да си вземе палтото и да си сложи червило или да направи нещо друго, с което момичетата се разкрасяват. Искаше му се тя да не го прави — нямаше нужда от грим или изискани дрехи. Понякога Джими си мислеше, че те са само лустро, че крият истинската същност на човека, онова, което в неговите очи го прави уязвим и истински и поради това — красив. Недостатъците и сложните страни на Доли бяха просто част от онова, което той обичаше у нея.

Разсеяно се почеса по ръката и се запита какво ли се е случило преди, защо се бе държала толкова странно, когато го бе видяла. Съзнаваше, че я бе изненадал, като се бе появил изневиделица в кухнята, като ѝ се обади, когато бе преценил, че е самичка и пуши скришом с онази своя разсеяна и мечтателна усмивка. Доли обикновено много обичаше изненадите — не познаваше толкова смела и дръзка личност като нея, нищо не я стряскаше, — обаче определено бе неспокойна, когато го видя. Стори му се различно момиче от онова, което беше танцувало с него из улиците на Лондон онази нощ, а после го беше отвело в стаята си.

Освен ако зад плота не криеше нещо, което не искаше той да види — Джими извади своя пакет с цигари и пъхна една между устните си, — може би някаква изненада, нещо, което смяташе да му покаже по-късно в ресторанта. Или пък я беше хванал в мига, когато си припомняше нощта, която прекараха заедно, което би обяснило защо тя се сепна така и почти се смути, когато вдигна поглед и го видя пред себе си. Джими драсна клечка кибрит и дръпна от цигарата си силно и замислено. След малко издиша дима и престана да се пита. Нямаше как да отгатне и ако странното поведение не беше някоя от игричките ѝ (не и тази вечер, господи, тази вечер той трябваше да контролира положението), за него нямаше значение.

Джими пъхна ръка в джоба на панталона си и поклати глава, защото кутийката с пръстена естествено беше на същото място като преди две минути. Тази мания започваше да става нелепа, трябваше да намери с какво да се разсее, докато успее да сложи пръстена на пръста на Доли. Джими не си носеше книга, затова взе черната папка, в която държеше проявените си снимки. Обикновено не я носеше, когато отиваше да работи, но сега идваше направо от среща с редактора си и не беше имал време да я остави у дома.