Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Лус не знаеше накъде са се измъкнали Моли, Ариана или Роланд със семействата си, а още не беше видяла Даниел. Със сигурност знаеше, че родителите й ще бъдат разочаровани, ако не видят нищо от кампуса и не участват в никакви запланувани мероприятия. Тъй като „обиколката с гид“ на господин Коул изглеждаше най-малкото зло, Лус предложи да приберат остатъците от храната и да се присъединят към него край портите на гробището.
Докато отиваха натам, Ариана се залюля и се смъкна от най-горната седалка, като гимнастичка, която слиза от успоредка. Приземи се точно пред родителите на Лус.
- Привеееет - пропя тя, като възможно най-добре се стараеше да създаде впечатлението за откачалка.
- Мамо и татко - каза Лус, като стисна раменете им, - това е моята добра приятелка Ариана.
- А това - посочи Ариана към високото момиче с наситено розова коса, което бавно си проправяше път надолу по стълбите на трибуните, - е сестра ми, Анабел.
Анабел не обърна внимание на протегнатата ръка на Лус и бурно я притегли в отворените си обятия за продължителна, близка прегръдка. Лус почувства как костите им изхрущяха, когато се докоснаха. Силната прегръдка продължи достатъчно дълго, че Лус да се запита каква е целта й, но точно когато започваше да се чувства неловко, Анабел я пусна.
- Толкова е хубаво да се запознаем - каза тя, като пое ръката на Лус.
- Аналогично - каза Лус, като хвърли на Ариана кос поглед.
- Вие двете на обиколката с господин Коул ли отивате? -обърна се Лус към Ариана, която също гледаше Анабел, сякаш тя беше луда.
Анабел отвори уста, но Ариана бързо я пресече:
- По дяволите, не - каза тя. - Тези мероприятия са за пълни тъпанари. - Тя хвърли поглед към родителите на Лус. - Не искам да ви обидя.
Анабел сви рамене:
- Може би ще успеем да наваксаме по-късно! - провикна се тя към Лус, преди Ариана да я издърпа.
- Изглеждаха мили - каза майката на Лус с предпазливия тон, който използваше, когато искаше Лус да обясни нещо.
- Ъм, защо това момиче така се беше захласнало по теб? -попита Пен.
Лус погледна Пен, после родителите си. Наистина ли трябваше да защитава, и то пред тях, факта, че някой може да я хареса?
- Лусинда! - провикна се господин Коул, като махаше от иначе празния сборен пункт край портите на гробището. - Насам!
Господин Коул се ръкува топло с двамата й родители и дори стисна раменете на Пен. Лус се опитваше да реши дали трябва да е по-раздразнена от участието на господин Коул в Деня на родителите, или впечатлена от престорената му демонстрация на ентусиазъм. Но после той започна да говори и я изненада.
- Упражнявам се за този ден цяла година - прошепна той. -
Това е възможност да изведа учениците на чист въздух и да обясня множеството чудни гледки на това място - о, наистина обожавам това. Това е най-близкото подобие на „изучаване на място“, което може да постигне един учител в поправително училище. Разбира се, през миналите години никой не се е появявал за моите обиколки, което значи, че вашата ми е встъпителна...
- Е, за нас е чест - избоботи бащата на Лус, като се усмихна широко на господин Коул. Лус веднага долови, че сега не говореше само онази негова страна, която си падаше по Гражданската война и жадуваше за оръдеен тътен. Той явно смяташе, че господин Коул обича драматизма. А баща й беше най-добрият съдник по отношение на характерите, когото познаваше.
Двамата мъже вече бяха започнали да слизат по стръмния склон при входа на гробището. Майката на Лус остави кошницата за пикник до портите и отправи към Лус и Пен една от баналните си усмивки.
Господин Коул помаха с ръка да привлече вниманието им.
- Първо, малко дребни факти. Коя - той повдигна вежди -бихте предположили, че е най-старата част от това гробище?
Докато Лус и Пен стояха, забили поглед в краката си - като избягваха погледа му, както по време на часовете - бащата на Лус се изправи на пръсти, за да хвърли поглед към някои от по-големите статуи.
- Подвеждащ въпрос! - изрева господин Коул, като потупваше изящните порти с орнаменти от ковано желязо. - Предната част на портите е построена от първоначалния собственик през 1831 г. Казват, че съпругата му, Еламена, имала прекрасна градина, и искала нещо да възпре токачките да не влизат в доматите й. - Той се засмя полугласно. - Това било преди войната. И преди ерозията. Продължаваме!
Докато вървяха, господин Коул неспирно изреждаше факт след факт за изграждането на гробището, историческия декор, на чийто фон е построено, и „човекът на изкуството“ - дори той използваше този термин небрежно - на когото беше хрумнала идеята за статуята на крилатия звяр на върха на монолита в средата на землището. Бащата на Лус обсипваше господин Коул с въпроси, докато майка й прокарваше ръце отгоре по някои от най-красивите надгробни камъни, като промърморваше: „О, боже!“ всеки път щом се спреше да прочете някой надпис. Пен тътреше крака след майката на Лус и може би й се искаше да се беше присламчила към различно семейство за този ден. А Лус вървеше най-отзад, като обмисляше какво би могло да се случи, ако сама разведе родителите си на обиколка из гробището.