Оковите на скръбта
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #6
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-119-4
- Переводчик: Йоана Гацова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Оковите на скръбта». Краткое содержание книги:
Един дребен, мърляв мъж с руса коса, вързана на опашка, си подсвиркваше, докато остреше лопатата си с точило, седнал до колибата. „Кой би тръгнал да си остри лопатата?“, помисли си Мараси, докато Уейн се представяше, изпъчил гърди и протегнал напред импровизирания си бастун, сякаш беше някой достопочтен гост на изтънчен бал.
— Вие ли, добри ми господине, сте оня, що отговаря на името Дез-шам?
— Дешам — поправи го мъжът и вдигна поглед лениво. — Ще му се не видяло. Пак ли съм оставил портите отворени? Уж трябва да ги затварям всяка вечер. Моля да напуснете гробището, сър.
— Ще се отправям към изхода, тогава — заяви Уейн, вдигнал бастуна, без да помръдва от мястото си. — Но преди да го направя, бих желал да ви отправя едно извънмерно интригуващо предложение за съвместен бизнес.
Уейн преувеличаваше акцента си до такава степен, че на Мараси ѝ се налагаше да внимава във всяка дума, за да различи какво казва. Освен това, тоновете звучаха по-скоро като стакато, с по-ударени срички и по-ритмична интонация на изреченията. Осъзна, че звучи много подобно на произношението на пазача.
— Аз съм честен човек, сър — каза Дешам, като прокара точилото по върха на лопатата. — Нямам работа да се меся в разни сделки — особено не и по това време, през нощта.
— О, осведомен съм за вашата честност — каза Уейн и се полюля на пети, опрял длани на бастуна пред себе си. — Славата ѝ се носи от улица на улица. Всички говорят за вашата честност, Дешам. Страшно интересна тема за разговор.
— Щом всички толкова приказват за нея, значи знаете, че вече си имам предостатъчно хора, с които да я споделям — отвърна Дешам. — Вече си имам… платена работа.
— Това не е от значение за съвместното ни начинание.
— Мисля, че е.
— Няма да е — обясни Уейн, — защото, видите ли, аз се нуждая само от една дребна, специална за мен вещ, от която не би се поинтересувал никой друг.
Дешам огледа Уейн от глава до пети. После измери с поглед Мараси, като спря очи именно там, където Уейн беше предвидил, че ще го направи. В крайна сметка се усмихна, изправи се и викна към колибата:
— Момче? Момче!
Показа се едно хлапе, сънено и облечено в мръсна риза и панталони.
— Сър?
— Обиколи да огледаш гробището, моля — нареди Дешам. — Провери дали няма да ни притесни някой.
Момчето се облещи широко, кимна и хукна сред мъглите. Дешам опря лопатата си на рамо и прибра точилото в джоба си.
— А как да ви наричам, сър?
— „Господин Монети“, например — отвърна Уейн. — А аз ще те наричам „Господин Умен“, като се има предвид решението, което взе току-що.
Променяше акцента си. Разликата беше деликатна, но Мараси я долови.
— Още нищо не е решено — каза Дешам. — Просто обичам да давам на момчето повод да се пораздвижи от време на време. Полезно е за здравето.
— Разбира се — каза Уейн. — И съм съвсем наясно, че не са били давани никакви обещания. Но ето в какво мога да те уверя: никой, освен мен, няма да ти даде цял клипс за онова, което търся.
— Щом е така, защо ти е притрябвало чак толкова?
— Има сантиментална стойност за мен — каза Уейн. — Принадлежеше на един приятел, на когото му беше много трудно да се раздели с него.
Мараси изпръхтя от изненада, като го чу, с което привлече вниманието на Дешам.
— Ти ли си въпросният „приятел“?
— Не говоря скаа — отвърна Мараси на древнотериски. — Бихте ли повторили на териски, моля?
Уейн ѝ намигна.
— Няма смисъл, Дешам. Колкото и да се опитвам, не мога да я накарам да проговори като човек. Но е доста приятна за окото, нали?
Той кимна бавно.
— В случай, че този предмет изобщо се е озовал под моя опека, къде да го търся?
— Преди няколко седмици в града се случи една наистина трагична злополука — каза Уейн. — Взрив. Имаше жертви. Разбрах, че са донесли останките тук.
— Билми отговаря за дневната смяна — отвърна Дешам. — Той ги пусна. От управата наредиха да изкопаем един хубав гроб за онези, които не бяха припознати. Почти всички бяха просяци и проститутки.