Фурията на курсора

Той понижи глас, подчертавайки всяка дума.

— Трябва да успеете. На всяка цена.

Амара преглътна и кимна.

— Второ — продължи той още по-тихо, — в цялата Империя няма никой, на когото бих могъл да поверя тази задача, освен на вас, Амара. За последните няколко години проявихте повече смелост от много курсори за целия им живот. За тях е голяма чест да служат с вас — и аз се гордея, че имам предаността на такъв достоен човек.

Амара почувства как гърбът й се изправя, когато го погледна. Гърлото й се сви, тя едва промърмори:

— Благодаря ви, сър.

Той кимна късо и протегна ръка.

— С това ви напускам — каза той тихо. — Успех, курсор.

— Благодаря, сър.

Гай махна с ръце няколко пъти и усещането за призоваване за уединение изчезна от чувствата на Амара.

В този момент лек вятър, едва раздвижващ цветята в градината, вдигна Гай от земята, без да му попречи да изплете още един воал около себе си, и той тихо изчезна в небето.

Амара още известно време гледа нагоре, когато изведнъж усети присъствието на Бърнард наблизо. Той обви с ръка талията й и тя се прилепи за миг към него.

— Не ми харесва това — каза той.

— Както и на мен — отвърна Амара. — Но това няма значение. Ти и Джиралди трябва да отидете и да информирате холтърите за случилото се тук.

— Джиралди може и сам да се справи — каза Бърнард, — аз идвам с теб.

— Не говори глупости — каза Амара, — Бърнард, ти…

— Аз съм твоят съпруг. Ветеран. Опитен ловец и призовател — той стисна зъби и каза: — Идвам с теб.

— Аз не…

— … се каниш да ме спреш. И никой не се кани.

Амара почувства как сърцето й направо ще изскочи. Тя се обърна към мъжа си, нежно го целуна по устните и каза:

— Добре. Щом настояваш.

Джиралди, накуцвайки, се приближи към тях и промърмори:

— Трябва да внимавате, сър. Не искам да бъда единственият центурион в легионите, който е загубил двама от своите командири.

Бърнард му стисна ръката.

— Наглеждай Исана. Когато се събуди, й кажи… — той поклати глава. — Няма значение. Тя знае по-добре от мен какво бих казал.

— Разбира се — съгласи се Джиралди. Той сграбчи Амара в толкова груба прегръдка, че ребрата й изпукаха.

— А вие… не му позволявайте да ви обърква.

Амара го прегърна и каза.

— Благодаря.

Старият центурион кимна, отдаде чест, притискайки юмрук към гърдите си, и закуцука през градината.

— И така, милейди — промърмори Бърнард. — Откъде започваме?

Амара се намръщи и присви очи.

— От човека, който е видял операцията на Калар отвътре и може да знае плановете му — тя погледна Бърнард и каза. — Отиваме в подземията.