Светлият лик на смъртта

— Не.

— Добре, тогава ще трябва да разсъждавам на глас. И тъй, обяснение първо: получили сте писмо от красива блондинка, решили сте да й отговорите, но по някакви причини сте помолили трети човек да напише текста на писмото. И то да го напише така, че почеркът максимално да прилича на вашия собствен. По този начин имаме писмо, написано не от вас, но с отпечатъци от вашите пръсти. Какво ще кажете, харесва ли ви?

— Пълни глупости! — презрително изфуча Дербишов. — Защо трябва да моля някого да пише писмо вместо мен, и то с моя почерк?

— Прав сте, глупаво е — спокойно се съгласи Олшански. — Да опитаме друг вариант. Някой е искал да се срещне с Широкова, като се представи за вас.

— И това е глупост! — отсече Дербишов. — Ако този човек е искал да се представи за мен, щеше да й изпрати своята, а не моята снимка.

— Отново сте прав. Сега хайде да помислим заедно откъде може да се е появил листът с отпечатъците от вашите пръсти.

— От много места! — избухна Дербишов. — Всеки може да е взел от бюрото ми чист лист хартия, който аз съм пипал.

— Защо, хартията, на която е написано писмото, същата ли е като онази, която използвате във вашия офис? — невинно попита следователят.

Дербишов замълча и се замисли. Този път по лицето му не бяха изписани злоба и раздразнение и Олшански разбра, че Виктор се е включил в работата. Виновен или не, сега той ще мисли и ще разсъждава, ще привежда аргументи и възражения, а това винаги е добре както за установяване на невинност, така и за подхлъзване на виновен.

— Честно да ви кажа, не обърнах внимание — най-сетне каза Дербишов. — Може ли да хвърля един поглед на писмото?

— Моля. — Следователят му подаде оригинала на писмото, намерено във вилата на Томчак.

Виктор го повъртя в ръцете си, после отвори чантата си и извади папка с документи.

— Ето — каза той и прелисти книжата в папката, — излиза, че в нашия офис има такава хартия. Погледнете, ето този документ, а ето и този — написани са на абсолютно същата хартия.

— Ами другите документи? Те на друг вид хартия ли са?

— Да. И тя е бяла, форматът й е същият, но е по-плътна.

— А каква хартия използвате обикновено?

— Всъщност каквато ни дадат, такава използваме. — Дербишов за пръв път днес се усмихна.

— Този отговор не ми върши работа — хладно каза Олшански, като се престори, че не е забелязал промяната в настроението на разпитвания.

— Вижте сега, за ксерокса и за лазерния принтер е нужна хубава бяла хартия, а за обикновения принтер става всякаква. Затова фирмата купува и скъпа хартия, и по-евтина. Разбира се, може да се купува само скъпа, но след като матричните принтери работят и с евтина, по-добре да се направи икономия. Хартията, на която е написано писмото, става само за матричен принтер, тя е тънка и леко сивкава, виждате ли? Това е евтина хартия. И точно на такава са отпечатани ето тези два документа тук. Погледнете, по шрифта си личи, че са печатани на матричен принтер.