Сибирски тайни

ВТОРНИК

Шофьорът не скри учудването си, когато чу адреса, на който трябваше рано сутринта да откара московчаните.

— Ъгълът на „Красин“ и „Арктическая“ ли? — удиви се Володя. — Та това е отвратително място! При предишния кмет там се събираха наркоманите, точно около паметника. Купуваха и продаваха дрога и се бодяха. Нормалните хора заобикаляха това място отдалеч.

— И сега ли продават? — поинтересува се Коротков.

Володя завъртя глава:

— Не, сега вече не, откак дойде новият началник на управлението на вътрешните работи, се въведе ред. Но мястото пак си е лошо. Знаете ли, разправят за разни аури, за полета… Аз не вярвам много на тези работи, не разбирам, но там определено има нещо. И до днес витае там. А навремето имаше и симпатична градинка. Когато бях още млад и едва започвах да работя с таксито, постоянно возех до нея младежи и момичета на срещи, беше тяхното романтично място. Ала щом се навъдиха наркоманите, наоколо вече не можеше да се види нито една прилична физиономия. Сега оправиха градинката, насадиха цветя, косят тревата, боядисаха пейките, ама пак никой не се разхожда наоколо, не си определят срещи.

Настя отвори на айпада картата на Вербицк. Улиците „Красин“ и „Арктическая“ бяха съвсем близо до проспект „Ермак“. Значи, Егоров неслучайно бе избрал това място.

Майорът вече ги чакаше, самотната му фигура с отпуснати рамене се виждаше отдалеч. Вместо поздрав той мълчаливо подаде на Коротков няколко откъснати от бележник листчета, изписани с едър нечетлив почерк.

— С една дума, всичко сте разбрали — каза той. — Сигурно сте си помислили, че страдам от параноя? Не, точно от това аз не страдам. Цяла нощ си блъсках главата как е могло да се получи така. Поставили са ме в коловоз и наблюдават как вървя по него. Ако се опитам да изляза и да свърна нанякъде, мигом ще ми свият сармите. На коловоза ще поставят другиго, човек по-спокоен и по-умен. Снощи са забелязали Настася на „Ермак“ и ако моите наблюдатели са опитни хора, със сигурност няма да пропуснат второ нейно появяване.

— Ясно — кимна Коротков.

— Днес още рано сутринта отидох в службата, прегледах ксерокопията на материалите, в сейфа ми са — продължи Егоров. — И разбрах какво е търсела Милюкова. В папката, която са намерили в дома й и следователят е иззел, е имало материали на редакторите за сценария на предаването с нашия кмет Смелков. И там се мъдрят две адресчета. Точно до проспект „Ермак“. Явно нашата потърпевша е решила да отиде там лично. И на някого това никак не е харесало.

Коротков се намръщи.

— Какви адресчета? — попита той.

— Къщата, в която Смелков е живял през детството и юношеството си, и училището, в което е учил. При това в материалите на редакторите има записани интервюта със стари учители, които още си спомнят нашия кмет като ученик.