Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Сибирски тайни - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сибирски тайни

Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:

Анастасия Каменская заминава за сибирския град Вербицк, за да направи проучване, свързано с бизнеса на брат й. И докато възложената задача въобще не й допада, то местните събития силно я заинтригуват. Във Вербицк тече разгорещена предизборна кампания за кметското кресло. В центъра на ожесточените дебати е местната ферма за норки. Настоящият градоначалник настоява за запазването й, докато противникът му държи на събарянето й заради екологичното замърсяване и построяването на магистрала. Междувременно са извършени серия убийства на еколози, изследвали местната околна среда. Сякаш напълно забравила целта на посещението си, Каменская се опитва да разбере какво всъщност се случва в града. Докато търпеливо наблюдава главните действащи лица, тя започва да се пита защо кметът толкова ревностно защитава фермата. А чии интереси брани конкурентът му? Кой печели от добива на кожи? Анастасия Каменская не само ще намери отговорите на тези въпроси, но и за пореден път ще демонстрира блестящ ум и изключителна наблюдателност.
1 ... 76 77 78 79 80 81 82 83 84 ... 167
Перейти на страницу:
Знаеш, че за да ме вземеш, нещо трябва да се случи. Болничния си предай, заявление подай! Подпиши собственоръчно, провери да няма грешки! И тогаз счетоводител в срок от пет дни официално носи твойте документи тук, във фонда социален. Още десет дни — и листът болничен се превръща в мен, в пачка, и тогава банкоматът ще ме пусне право в твоите ръце.

Още от втория ред Настя се запревива от смях.

— Господи, Ина, какво е това?

Помощничката мълчаливо чакаше гостенката да се насмее. Лицето й беше сериозно и дори малко печално.

— Разбирате ли, Настя, идеята вероятно е била добра. Е, поне в началото. Да се напише инструкция във весели стихове, за да се запомня по-лесно и да повдига настроението. Но това е хубаво за студенти, които учат счетоводна отчетност, на тях са им нужни мнемонични похвати, за да се подготвят за изпит. Нима е възможно обаче на някого да хрумне, че най-опитните счетоводители в предприятията, които редовно носят във Фонда правилно оформени болнични листове, не знаят всичко това? За какви изобщо ги вземат там? За стажанти ли? Тъкмо туй е унизителното. Но това е само една част от унижението.

— А другата?

— Идеята — както и да е, но нали имаме и въплъщението на тази идея, резултата от работата. Решили сте да създадете инструкция в стихове? Браво! Съчинявайте. Но нека това бъде поне прилично по форма. Обаче не. Защо е нужно? Защо да се напрягате, да съчетавате думите свързано и ритмично, да се грижите за рими, щом толкова ви се иска непременно да се изразявате в стихове? И така ще мине. Плебсът ще го преглътне. Та нали у нас е прието народът да се смята за тъп, който от нищичко не отбира и ще поеме всяка помия, с която го натъпчат.

— У нас — имате предвид във Вербицк ли? — уточни Настя.

— Ами! У нас, в Русия — много сериозно отговори Ина. — Нима в Москва не е така? Сигурна съм, че е същото. Нали въпросът не е само в претупването при творческата работа, а в отношението като цяло. Мамят ни право в очите и са уверени, че няма да се възмутим. Защото сме плебеи, тоест тъпанари. И ще преглътнем. И това е навсякъде.

Настя понечи да изрази пълното си съгласие, но внезапно си спомни снощния спектакъл. Едва ли за неговото създаване бяха поканили добре платен известен режисьор. Със сигурност сами бяха измислили всичко — и идеята, и сценария. И го изиграха блестящо, със сърце, с чувство за хумор. Не, не е права Ина. Вярно е, че хората са мамени открито и нагло, така е. Ала в творческата работа все пак не всички го карат през пръсти, знаейки, че „плебсът ще го преглътне“.

— Съгласна съм — кимна Ина, когато Настя сподели с нея впечатленията си от тържествената вечер в театъра. — Между другото, идеята за пародийния спектакъл принадлежи на Ворожец.

На лицето на Настя се изписа такова изумление, че Ина неволно се засмя.

— На какво се учудвате, Настя? Нашият Пьотър Сергеевич е много креативен. Не знаехте ли?

— Дори не можех да предположа — искрено отговори гостенката. — Открит и искрен — да, личи си, че е и без комплекси. Ала чак креативен… Смаяхте ме. Това изобщо не го очаквах.

Откъм входа на къщата зазвучаха мъжки гласове, най-високо от всички говореше един от поканените служители от градската администрация:

— … защото само обещаваш, Пьотър Сергеевич, само ни храниш и поиш, а аз чакам с нетърпение банята.

„Ами да — помисли си Настя, — разбира се, как без баня? Наядоха се, напиха се, тъкмо сега е моментът да се напарят. Всъщност трябваше да направят обратното: първо да се напарят, а чак после да наблегнат на месото и алкохола. Но те си имат свой ред. Само мен да не закачат.“

Естествено, веднага й предложиха да се присъедини, но след като чуха учтивия й отказ, не настояха повече.

— Поне поплувайте в басейна — взе да я придумва Ворожец. — През цялото време не сте се цопнали във водата.

— Нямам бански.

— Долу има всичко, Ина ще ви покаже. Специално за гости — бански костюми, плувки, джапанки всякакви номера, нови, направо от магазина, с етикетите.

Всъщност би могла да поплува… Но определено не сега, когато там ще се пличка весела компания от четирима преяли и препили гръмогласни мъже. Много по-разумно ще е сутринта да стане по-рано, когато в басейна няма да има никого. Утре е последният ден от пребиваването й в къщата на Ворожец, те от самото начало се разбраха, че ще дойдат в събота вечер и в сряда рано ще се върнат в хотела.

1 ... 76 77 78 79 80 81 82 83 84 ... 167
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)