Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
Вярно, Баев малко се учудваше, че в тази лагер школа даваха и някакви домашни работи. Мислеше, че щом детето се намира под надзора на педагози по цял ден, значи, там трябва да си готви и уроците. Но Алиса му обясни: педагозите в лагера смятали, че е неправилно да принуждават хлапето да си готви домашните веднага след четирите или пет учебни часа. То трябва да се поразтовари, да обядва, да поиграе на чист въздух, да поспортува, през това време мозъкът му ще си почине, ще се обогати с кислород, а вечерта е точното време да си подготви уроците. Това се видя разумно на Игор Валеревич.
Но днес Баев се събуди не от звъна на будилника, а от виковете на жена си.
— Няма да отидеш в лагера, докато не препишеш съчинението! — ядосваше се тя, като от време на време почти крещеше.
Баев недоумяващо погледна циферблата: нима се е успал? Това никога не му се бе случвало… Не, будилникът щеше да звънне след десет минути. Какво се е случило?
Дочу приглушено хлипане: деветгодишният Ванка плачеше. Баев стана, нахлузи анцуга и излезе от спалнята. Вратата към детската стая бе широко отворена, момчето седеше до бюрото, а Алиса беше надвиснала над него с разгневена физиономия.
— Какво става с вас? — недоволно попита Баев. — Не викайте толкова, ще събудите Валерка.
Тригодишният Валерка спеше в спалнята на родителите си, където бяха сложили креватчето му. Алиса грабна една тетрадка от бюрото и я навря право в лицето на Баев.
— Ето, полюбувай се! Прочети! За домашно са им дали съчинение на тема „Защо трябва да се учим“. В него има повече грешки, отколкото букви!
Баев с неохота пое тетрадката и прегледа набързо няколко реда. Грешките наистина бяха много… Почти във всяка дума по две-три. Но което беше по-лошо — нямаше свързано изложена мисъл. Би било просто срамота да предаде такава работа.
— Майка ти е права — каза строго. — Не може така. Трябва да го напишеш отново.
— Той снощи до късно гледа анимационни филмчета — гневно говореше Алиса — и обеща, че сутринта ще стане по-рано и ще си доучи. Специално се вдигнах в ранни зори, за да го проконтролирам. И ето, моля ти се! Написал го! Ами ако не бях проверила? Щеше да предаде тези срамотии на учителката и да получи заслужената единица. Просто чудовищно! В училище винаги е имал прилични оценки по руски. А сега — беше достатъчно да си отложи домашните от вечерта за сутринта и ето че сънената му глава нищо не може да роди. Край, вече ще си спазва режима! Никакви филмчета до късно и изобщо никакви развлечения, докато не си подготви всички уроци.
Тя надникна в тетрадката, в която синчето й, подсмърчайки и преглъщайки сълзите, старателно пишеше: „Съчинение“. И отдолу: „Защо трябва да се учим“.
Баев въздъхна и отиде в кухнята да си приготви закуската. Тъй като Алиса обикновено ставаше по-късно и се занимаваше само с Ваня, той беше свикнал да се справя сам. Алиса го последва, мълчаливо седна до масата и започна да хрупа ядки от паничката.
— Алиса, трябва да помагаме на детето — каза Игор Валеревич, докато чупеше яйцата в ръба на тигана, за да си направи омлет.
— Мислиш, че не разбирам ли?! — избухна тя. — Та аз точно заради това постоянно пращам Ванка при баба му, все пак е учителка, умее да се занимава с деца, да обяснява. А аз не мога. Излиза, че детето е толкова тъпо, та нищо не може да научи. Така се надявах на този лагер, нали обещаха развиващи игри… А там изискванията са толкова високи, че Ванка не се справя.
— Но нали той имаше добри оценки по всички предмети — каза Баев. — С редовната програма се справя, и то нелошо. Та какви толкова са изискванията в този лагер? Да напише пет изречения като отговор на прост въпрос? Не преувеличавай. Просто тъкмо днес е нещо отнесен. На всеки може да се случи. Напразно изпадаш в паника. Вместо да крещиш рано сутрин, по-добре седни до него и му обясни поне едно правило, така че той самостоятелно да поправи поне една грешка.
— Мислиш ли, че не съм му обяснявала?
Алиса веднага смекчи тона и заговори виновно, с горчивина:
— Обясних му го, той го повтори три пъти след мен. И не можа да го поправи в съчинението си. Не разбирам какво става с това момче. Дали да не го заведем на лекар? Ами ако е слабоумен?
Омлетът се изпържи, Баев върна тигана на мястото му и започна да реже хляб. Вече приготвяше чая, когато в кухнята дойде Ваня с тетрадка в ръка.
— Е? — строго погледна Алиса сина си. — Преписа ли го?
— Да — прошепна момчето.