Сибирски тайни

— Ти как си го представяш това бе?! — неочаквано избухна обикновено сдържаният полковник. — До изборите има почти четири месеца. За процесуални срокове чувал ли си? Знаеш ли, че нито едно следствие не може да се протака вечно? Най-много до два месеца аз съм длъжен или да представя реален заподозрян, или делото се спира. Такива са законите, Костя. Впрочем ти не ги четеш, това вече го разбрахме.

— Е, де, какво подпали толкова? — усмихна се Смелков примирително и меко. — Нали ти казах, че всичко разбирам. Сега ми кажи, какво е нужно, за да не се спира делото?

— Нужно е да има заподозрян. Какъв да е. Тогава може да се работи по проверяването на неговите показания и по събирането на доказателства.

— Е? Действаш ли в това направление?

— Предприел съм каквото трябва. Изкомандвах временно да освободят моя човек от работата по еколозите и да го пратят по версията за Горчевски. А втори заподозрян да търси някой друг, правилно мотивиран. Имаме в отдел „Убийства“ един оперативен, пияница, но с ярко минало, което не може да забрави, та затова го е яд на целия свят. Ако му се възложи да работи по такова шумно дело, задника ще си съдере, за да разкрие престъплението и да покаже на всички колко е кадърен. Е, тъкмо той търси втори заподозрян, желателно с битов мотив. И ако намери, ще го приберем и ще можем да проточим сроковете на следствието.

— А той ще се справи ли?

— И още как — позасмя се Баев. — Непременно ще намери. Удал му се е шанс, който няма да изпусне.

— Ами ако…

— Е, тогава ще го поправим, ще помогнем — успокои кмета полковникът. — А какво става в областта? Успя ли да притиснеш отдела по транспорта?

Смелков се умърлуши и притеснено поклати глава:

— Не. Тоя мръсник от отдела е успял навреме да се подготви, всичко е изчистил. Като че е знаел, подлецът, че това са главните ми козове. А това ми се случва вече не за пръв път, Игор! Тъкмо се наканя да организирам нещо — и буквално ми издърпват чергата изпод краката. Може би изтича информация?

— Откъде? — позасмя се Баев. — От твоя кабинет ли? Та ти дори през последните шест месеца нищо с никого не обсъждаш по телефона, само лично и на проверени места.

А същевременно си помисли: „Просто не си никакъв стратег, Костик. И не умееш да премисляш комбинациите. Машинациите ти са примитивни и съшити с бели конци. Винаги прекалено лесно ти се е удавало всичко благодарение на дарбата ти да убеждаваш и на харизмата ти, прекалено бързо и умело си се добирал до успеха, затова си решил, че така ще бъде във всичко. С харизма можеш да омайваш работниците от твоя завод, можеш дори да накараш цял град да те заобича, ала с апаратните чиновници тези номера не минават“.

— Видя ли момчето, което Лорик доведе на юбилея? — неочаквано смени темата Смелков. — Нали е екстра? Не разбирам защо тя не искаше да го запознае с нас.