Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
— Ако искаш да получиш информацията си, утре ще трябва да тръгнем по-рано — каза Настя. — Егоров може да се види с нас само сутринта, после цял ден ще е в разход.
Юра внимателно я погледна, взе от фруктиерата едра жълто-червена ябълка, захапа я и захрупа. Хвърли на един стол хавлията и седна срещу нея.
— Пак ли ме мотаеш? — измърмори. — Казвай какво се е случило.
Да, не може да измами Коротков. Трийсет години приятелство не са лукова глава. Тя се огледа наоколо: Ина беше далече, единият гост плуваше, а другият и домакинът още не бяха излезли от парната баня, тъй като душът не се чуваше и студената вода не се плискаше. Тя се постара да говори кратко, Юрка и така щеше да разбере всичко.
— С една дума, Виктор помоли да му помогнем. Разбира се, не сме длъжни, а и право нямаме, но нали той ни помага… И после, Юра, с тези парцели за застрояване всичко е толкова скучно!
— Е, да — кимна той, — на теб ти трябват вълнения, закъде е нашата Павловна без екшъни. Добре, помагай му, аз се справям чудесно и без теб.
— Не ме разбра — сниши глас Настя. — Ти трябва да помогнеш. Ти. Аз вече не бива.
— Ха, браво бе! А кой ще отиде в кметството и в кадастралната служба? Направил съм уговорките, за утре ми обещаха да ми извадят копия на нужните документи…
— Аз ще отида. Като ми кажеш къде, при кого и какви документи трябва да получа, всичко ще свърша.
Внезапно Коротков се ядоса.
— Слушай, в какво ме въвличаш? Ти изобщо схващаш ли на какво мирише това, ако ни пипнат? Или полковник Баев страшно много ти е харесал? Лично на мен — не. Не искам да си имам работа с него.
Да, полковникът… Срещата с Баев не е приятна перспектива. Мрачен, сърдит, недоверчив, тежък човек. Но задачата се състоеше тъкмо в това — да се избегне разговор с него във връзка с Витя Егоров. Впрочем дори такъв разговор да се проведе, той няма да е кротък, а цял скандал. Значи, трябва просто много да се постарае.
— Трябва да се постараеш, за да го избегнеш… — замислено изрече Настя. — Е, какво ще кажеш?
— Ще ти кажа аз на теб — тросна се Коротков. — Добре, закуска в седем, тръгваме в осем. Става ли?
— Обожавам те!
Настя скочи от мястото си и звучно целуна Коротков по темето. После се сети, че ги виждат и Ина, и плуващият в басейна служител от администрацията, но реши, че няма нищо страшно. Е, ще сметнат, че московските гости са любовници, ала какво от това? Те сигурно и без туй си го мислят.
От звуците, които най-сетне се дочуха откъм вратата на банята, се разбра, че всеки момент при басейна ще се появят домакинът и другият от гостите. И Настя реши, че ще е по-добре те да не я заварят тук. Отиде при Ина, каза й, че смятат да закусят в седем сутринта, изрази възхищението си, задето Пьотър Сергеевич може толкова дълго да се пари, и бързо се завтече да си ляга.
Но преди да заспи, изпрати две съобщения: едното — до шофьора Володя, другото — до Егоров.
Пиянското замайване го обзе бързо, още след първата чашка, ала след обаждането на Каменская в главата му започна да просветва. Майор Егоров се постара да съкрати толкова приятното пийване с колегата, като се позова на строгото внимание от страна на началството, което му доверило работа по сериозен случай. Сбогува се, благодари за получената информация и си тръгна. Живееше на петнайсетина минути пеша от сградата на градското управление на вътрешните работи. Преди да се види с колегата, благоразумно бе откарал колата до къщи, защото не без основание подозираше, че ще излезе от сградата в състояние, в което е по-добре човек да не сяда зад волана.
Когато влезе в апартамента, не запали лампата, а се съблече на тъмно, на мижавата светлина от прозорците: в центъра на града улиците бяха ярко осветени по всяко време на денонощието, пък и не само в центъра, за разлика отпреди. Щом кметът доведе новия началник на управлението, полковник Баев най-напред се захвана с въвеждане на ред и спокойствие по улиците. Навсякъде грейна хубаво осветление, а алкохолиците и наркоманите сякаш се изпариха. Патрулно-постовата и пътно-патрулната служба забележимо се оживиха, в тяхната работа дори пролича някакво подобие на старателност.