Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
— За какво тогава Милюкова е ходила в училището? Какво друго е искала да научи там? — учуди се Настя.
— Ама какво училище, какви ги приказваш! — намръщи се Егоров. — Та то е било след осем вечерта, нито едно училище не работи по това време, там няма никого освен пазача. Не, не е ходила в школото… Ала ти, московчанке, снощи си изяснила, че Милюкова е отивала нанякъде именно в тази посока. И ние непременно трябва да научим накъде точно и защо. Щом не е поела към училището, значи, е било към къщата, където някога е живял кметът. Или на друго място.
— Може би все пак до магазина? — предположи Настя.
— До магазина тя е отишла, когато се е върнала от работа. После е прекарала известно време вкъщи и чак след това е излязла с кучето. И от този момент се започва бъркотията.
— Добре, ами представи си, че първия път не е успяла да купи всичко, което й е трябвало? — настоя тя. — И е излязла още веднъж, тръгнала е вече към друг магазин, като покрай това е разхождала и кучето.
— Не, в тази посока няма нито един свестен магазин — въздъхна Егоров. — Проверих. С една дума, момчета и момичета, трябва да изясним две неща: къде е отивала Милюкова всъщност и защо се е получила тази разлика в информацията. Научим ли първото, ще научим и второто.
— Или поне ще можем да правим предположения — добави Настя. — Макар че, като имаме предвид източника на тази информация, и без това е ясно каква е работата. Но не знаем защо е такава. Нали в това трябва да има някакъв смисъл. Витя, а какво става с куфара? Получи ли отговора на експертите?
Виктор се смръщи, сякаш тя му бе напомнила, че има час при стоматолог, който работи без упойка.
— Ох, московчанке, ще ме вкараш в беля ти… Но беше права. Ще предупредя Донникова, следователката, тя да се рови в случая с тоя Загребелни.
— А нима на теб не ти е интересно?
— Една глава имам, не е достатъчна за два случая, не се дели на две половини — ядосано отговори майорът. — И работното ми време е едно и не се умножава на броя на случаите.
После леко се усмихна и добави:
— Но все пак браво на теб, макар че само нарояваш проблемите. Веднага си личи, че си се учила от чичо Назар.
Коротков и Егоров останаха да уточняват и уговарят някакви подробности, а Настя се качи в колата и пое към хотела да се преоблича: още в неделя, деня на тържеството в театъра, беше закарала в къщата на Ворожец приличния костюм и днес отново го бе облякла, но трябваше да смени блузката. Предстоящите посещения в общинските служби никак не я вдъхновяваха, но тя следваше правилото, което сама си бе създала, и гледаше да намери в ситуацията най-ярките положителни моменти. Ще свърши нещо полезно за постигането на целта, заради която я прати тук брат й, и така поне малко ще приближат момента, когато ще приключат работата и ще се завърнат у дома. А Коротков през това време също ще направи нещо нужно и полезно за Виктор Егоров, защото милиционерското братство си остава, макар милицията да е преименувана в полиция. Но Юрка, както и самата тя, не успя да поработи като полицай и до ден днешен нарича себе си „милицай“. И изобщо фактът, че сега ще трябва да се размотава по скучни задачи, свързани с книжа, е пряко следствие от снощната й работа на проспект „Ермак“. А това означава, че е поработила добре и още не е загубила професионализма си. А не е ли това повод да се порадва?
Игор Валеревич Баев беше свикнал да си ляга късно и да става рано, четири-пет часа му бяха напълно достатъчни, за да се наспи. Обикновено се събуждаше сред пълна тишина, жена му — Алиса, ставаше един час по-късно и започваше да буди по-големия им син, Ванечка, когото трябваше да изпратят на училище. Сега бяха във ваканция, но на Алиса й бе хрумнало да запише Ванка в някакъв модерен летен лагер за ученици от началните класове. Ако можеше да се вярва на рекламата и обещанията, които бяха дали организаторите на лагера на родителската среща, децата щяха да бъдат сред природата от девет сутринта до седем вечерта. И да получават храна три пъти дневно, задълбочено да изучават хуманитарни предмети и чужди езици, да се отдадат на развиващи игри и да се занимават с разнообразна физическа подготовка.
Баев нямаше нищо против идеята. Самият той някога беше отличник, учеше с лекота и приличните, но далеч не най-високи оценки на осиновения му син го учудваха: та училищната програма е толкова лесна! Всеки глупак би се справил. А щом не може, значи, просто го мързи. И посещаването на летния образователен лагер според полковника би трябвало само да спомага за развитието на детето и възпитаването у него на необходими качества. Самият той не се задълбочаваше в учението на Ванка — беше предоставил това на жена си, и оставаше напълно удовлетворен от съобщенията „по математика четворка“ или „по английски пет“.