Сибирски тайни

Да, точно така. Именно на тази страница Скарлет О’Хара казва: „Вече никога няма да гладувам“. Ясно. Обещанието на Скарлет се бе превърнало в заклинание на Ворожец.

Но на колко години е бил той, когато е прочел „Отнесени от вихъра“? Най-малко на двайсет и пет. Може би и на повече. Странно. Човек с такава биография, свързан със сенчестия бизнес, едва ли изобщо чете, най-малко пък женски романи, пък били те и много хубави. Вероятно е станало случайно. Просто в ръцете му е попаднала нечия книга, а си е нямал друга работа… Впрочем има ли значение? Друго е важно: в тази книга той е намерил нещо, някакви думи, които са го блъснали в душата. Може би го е привлякъл образът на главната героиня, която с цената на всичко напредва към целта си. А може би точно изразът: „Аз вече никога няма да гладувам“. И Петя Ворожец е решил, че повече няма да прави нещо, което може да възложи на други.

В джоба й избръмча телефонът, беше получила съобщение. Сигурно беше от Льошка, тук вече беше полунощ, ала в Москва едва минаваше девет вечерта. Но се оказа, че съобщението е от Егоров. Тя постоя на площадката между стаите и поразмишлява как е правилно да постъпи: да отиде да си легне и утре да разговаря с Коротков или веднага да слезе до приземния етаж и да намери Юрка?

„По-добре сега“ — реши тя и заслиза по стълбите.

Басейнът беше празен, мъжете седяха в парната баня. На кръглата маса имаше бутилки, леки мезета, плодове, чисти прибори. Настя погледна със съжаление прозрачната синкава вода. Изглежда, и утре сутринта няма да може да поплува. Но може да дойде вечерта, ако Пьотър отново не покани гости. Тя приседна до масата и започна да си клъвва по зрънце от гроздето. След две минути се чу потрепване на токчета: Ина.

— Отказахте ли се? — попита тя. — Да ви покажа ли все пак къде са банските костюми и джапанките?

— А, не, благодаря. Трябва да извикам Юра буквално за две минути, за да се разберем в колко часа ще тръгваме утре. После ще си легна.

— Щастливка — въздъхна Ина с усмивка. — А на мен ми предстои да стоя тук, докато и последният гостенин не си тръгне.

— Защо точно тук? — учуди се Настя. — Нали си имате кабинет. Какво ще правите на това място? Ще гледате полуголи мъже ли?

— Ами ако на Пьотър Сергеевич му потрябва нещо? Той не взема телефона си в банята, така че няма да може да ми звънне и да ме повика, а и с обхвата в това помещение има проблеми, нали е без прозорци.

— Тежка ви е работата — съчувствено въздъхна Настя.

— Забавна е — възрази помощничката на Ворожец. — Не ме оставя да скучая. При такава заплата е просто грехота да се оплаквам.

Иззад вратата, която водеше към банята, някой пусна душа, после се дочу плискане и силни подвиквания: след като се бяха напарили, беше дошло време да отмият потта си и да скочат в студената вода. След минута-две се появи един от служителите в администрацията, след него — Коротков, и двамата по плувки и с хавлии в ръцете. Чиновникът веднага скочи в басейна и заплува с красив мощен бруст, а Коротков забеляза Настя и тръгна към масата, до която тя седеше с Ина. Помощничката веднага деликатно се отдалечи и като я сподири с поглед, Настя видя как тя се настани в отдалечения ъгъл на басейна на малко, облицовано с кафява изкуствена кожа кресло до някакво буйно разлистено растение в кашпа. Значи, ето къде било мястото й по време на здравословните забавления…