Сибирски тайни

Сега на карта е поставено всичко: той или ще изплува, или окончателно ще затъне. При втория вариант в най-добрия случай ще го уволнят, но в най-лошия може и под съд да го дадат — и тогава, вместо да заживее кротко като пенсионер, майор от запаса, ще отиде зад решетките. Изплува ли — ще може да се върне към работата, която познава и обича.

Защо изникнаха тези странни неща, за които му каза Каменская? Защото на него, на старши оперативния работник Егоров, отдавна бе поставен голям дебел кръст. Всички са били сигурни, че могат да предвидят действията му от „а“ до „я“, понеже какви толкова действия могат да се очакват от един пропил се служител, когото държат на работа само от съжаление и уважение към някогашните му заслуги? И на когото възлагат само най-простото — работа по пиянски битови убийства. Та нали никой не е можел да предвиди, че ще се появи тази московчанка с горещото желание някак си да му помогне в отговор на оказаната любезност…

И сега Виктор Егоров трябва да вземе решение: да остави ли всичко както си е, продължавайки да живее като пияница и зарязал всичко оперативен работник, когото колегите му презират, или да се възползва от появилата се възможност поне нещичко да промени? Разбира се, иска му се да промени нещата. Ако ще е за добро. И ще е много страшно, ако е за лошо.

Но друг шанс той няма да има. И тутакси коварният глас, който оживяваше при всяка възможност, започна да нашепва същото, което Виктор бе мислил и си бе казвал през всичките последни години: „А за какво са ти тези промени? Зле ли ти е да живееш така? Хич не е лошо, имаш дом, работа и заплата, а дето пиеш — голям праз. То кой не пие? Всички посръбват, ала какво от това. Оперативен работник да не попийва? Няма такова нещо! Имаш пълното право. Не си алкохолик, не си пияница, не си хулиган, нормален човек си, цялата страна е пълна с такива като теб. Ако трябва — ще зарежеш пиенето във всеки един момент. Просто досега не е било необходимо. Ала щом се наложи — не е проблем, за пет секунди ще го откажеш, нали така?“.

Гласът действаше приспивно, успокояваше и Виктор винаги се поддаваше. Беше толкова сладостно — да се остави да го придума.

Но изведнъж ясно проумя, че сега шансът му наистина е последен. Ако и този път позволи на гласа да го надвие, друга такава възможност повече никога няма да има.

И този куфар, дяволите да го вземат… Московчанката се набърка. Ако не беше се набъркала, Егоров сега нямаше да си има главоболия, Загребелни щеше да отиде при следователката Донникова и бързо да реши всичките си проблеми. И дори веднага щеше да си получи куфара, защото, строго казано, той не фигурира сред веществените доказателства в делото за убийство и не е нито оръдие на престъплението, нито обект на посегателство от страна на убиеца.