Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
— Дай го тук.
Алиса прегледа съчинението и мълчаливо подаде тетрадката на мъжа си. Баев изруга мислено: този вариант се оказа още по-лош. Грешките не бяха по-малко, а несвързаните мисли — още повече.
— Не става — каза твърдо. — Иди и го напиши още веднъж.
— Не знам какво да пиша — едва чуто продума Ваня. — Не мога.
— Какво значи „не знам“! — отново избухна Алиса. — В училище всеки месец пишеше съчинения! И получаваше отлични оценки за тях! А сега не знаеш и не можеш, така ли? Просто си безделник и мързеливец!
Момчето гледаше в пода и мълчеше. По бузите му се стичаха едри прозрачни сълзи.
— Баба винаги ми казваше какво да напиша. Диктуваше ми, после поправяше грешките, а пък аз го преписвах — смотолеви хлапето.
— Какво?! — кресна Баев. — Баба ти ти е диктувала?!
Алиса пребледня и пристъпи към сина си, като инстинктивно го прикри с тялото си. Баев моментално се укроти. Нима жена му мисли, че е способен да посегне на дете? За какъв го смята? За чудовище ли, за звяр? „Ами ти си чудовище — отговори си злобно Игор Валеревич. — Звяр си.“
— Върви си в стаята, сине — каза той с овладян глас. — Тук има много грешки, налага се да го препишеш още веднъж. Отвори учебника и прочети правилата. Хайде, върви, след час трябва да тръгнете с майка ти, инак ще закъснееш за лагера.
Ваня се потътри към стаята си. С нервни движения Алиса си наля вода в чаша направо от крана и я изпи на един дъх.
— Е, какво — изгледа я хладно Баев, — видя ли докъде я докара? Толкова искаше да не си разваляш отношенията с бабата на детето ти, чувстваше се ужасно виновна, задето заряза нейното скъпоценно синче! Затова й позволи постоянно да взема Ванка от училище и да прекарва с него по цели дни. Разбира се, тайно се радваше, че можеш да не се занимаваш с малкия, има кой да го наглежда. А и бавачка нае за Валерка, та от сутрин до вечер да се шляеш по приятелки и салони за фитнес и красота. Мислиш ли, че не знам колко време прекарваш в тези салони? Галка всичко ми докладва, известна ми е всяка твоя крачка. Хем те предупреждавах: не се подмазвай на бабата на Ванка. Ама ти слушаш ли! Ясни са ми всичките ти игрички, просто си осигуряваш гръб за всеки случай, ако ти потрябва да се разведеш с мен. Все се надяваш да срещнеш някой по-млад и по-хубав, все чакаш някаква неземна любов, а ако се окаже, че той няма пари и не можеш да държиш прислуга, да можеш да пробуташ децата на бабата… Затова имитираш приятелство и обич, нали?
— Как не те е срам? Та тя е учителка, работи в училището, където учи Ванка — заговори укорително Алиса. — Исках детето да бъде в добри ръце, опитен педагог да го наблюдава и да му помага…
— Да му помага ли? — премина Баев на страховит шепот. — Да го наблюдава? А поне веднъж разговаряла ли си с неговата учителка?
— Аз, между другото, за разлика от теб, ходя на родителски срещи и там хвалят Ванечка.
— Естествено, че ще го хвалят, нали е внук на завуча! Да не искаш да се оплакват? Тя не може да си позволи да наричат внука й посредствен или слаб ученик. И прави всичко възможно, за да изкрънка добри оценки за момчето. Просто притиска учителите, оттам идват всичките му четворки и петици, макар че всъщност не е заслужил повече от три минус. Иди и попитай Ванка как си пише контролните. Иди де…
Алиса излезе от кухнята и затръшна вратата. „Глупачка — мислено изруга той и гневът му избухна с нова сила. — Ще събуди детето.“
Сложи използваните съдове и прибори в мивката и отиде да се облича. От коридора чуваше как жена му разговаря с Ваня. Оказваше се, че всичко е било точно тъй, както той предположи: бабата донасяла вкъщи варианти на контролните работи и ги преработвали с внука. Оттам идвали и приличните оценки. Нима тогава е учудващо, че момче на девет години не умее да мисли самостоятелно? Защо да се напряга, щом добрата баба всичко ще му подскаже и ще поправи, а ако нещо се обърка при устно изпитване или на контролна, пак баба ще поговори с учителката.
Обикновено Игор Валеревич излизаше от къщи много по-късно, но днес трябваше да се види с кмета: Костя му звънна снощи и го помоли да отиде още сутринта при него.
Площадът пред сградата на градската администрация беше пуст, работният ден щеше да започне едва след час. Шофьорът закара полковника до самата врата, застаналият на входа полицай се изопна в стойка „мирно“. Баев с бързи крачки измина добре познатия маршрут до приемната на кмета. Колко пъти бе минавал по този път през последните четири години? Безброй… А колко пъти ще го изминава занапред? Ето това е въпросът. Ако Костя Смелков не спечели изборите, за туй ще бъде виновен полковник Баев. Все той е бил виновен, от самото начало.