Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Кой? Искам да кажа, срещу кого смяташ да възбудиш делото?
— Срещу вицепремиерката.
— Твърде отведнъж… Но спокойно можеш да възбудиш производство въз основа на факта, че е извършена злоупотреба. Не срещу Стрелникова, защото ще загазиш.
— И защо?
— Ами защото тя е вицепремиер! Не си ли даваш сметка? В подобни случаи не може да се процедира без разрешението на главния и на премиера!
— Но нали трябва някак да придвижим нещата?
— По-спокойно, Лиля — каза Турецки. — Още не му е дошло времето. И фактически срещу нея няма никакви доказателства.
— Как да няма? Значи да дочакаме деня, когато цяла Русия ще бъде разпродадена на търг, така ли — понижи тон Лиля. — Да вземем тия акции за диамантите. Дали Господ, дали някаква друга висша сила, или пък самата природа, не знам, но някой помага на Русия. В Архангелска и Новгородска област, в Коми, сред блатата, където само дяволи се въдят, изведнъж се откриват диамантени залежи. И то на какви диаманти! Сини! И какво става? Половината от акциите за разработването им отиват в американски компании, а другата половина у разбойници като Городецки и Фишкин!
— Ами да, документът се води на фирмата на Фишкин — каза Грязнов, като надникна в книжата. — А между другото, Фишкин е излежавал присъда за фалшификация на пари.
— Смяташ, че е негова работа? — посочи подписа Турецки.
— Че защо му е да прибягва до помощта на сульо и пульо, след като е спец по тия неща?
— Ще го поемеш ли?
— Както кажеш.
— На документите фигурират три подписа — на Стрелникова, Фишкин и Федотова — вдигна очи към Лиля Турецки. — С други думи, твоят. И трябва да ти напомня, че точно той е основният подпис, юридическият, подписът, визиращ и осигуряващ меродавността на сделката, както ти е известно.
— Ама вие не чухте ли, Александър Борисович?
— Да предположим, че възбудиш производство срещу вицепремиера — без да обръща внимание на въпроса й продължи Турецки. — Какво ще направи тя? Първо. Няма да те пусне да припариш до кабинета й. Второ. Ще изтича при шефа си, който е просто премиер, без никакво „вице“. А той къде ще иде? Очевидно при своя шеф. Засегната е честта на мундира… Който пък шеф ще пусне надолу указ, именно до нашия главен.
— Че точно тя ли е олицетворение на честта им? — намръщено каза Лиля.
— Всичко ще бъде обяснено. И за честта, и за мундира — успокои я Турецки. — Трябва да се знае. А кой е шефът на премиера? Точно така. Президентът. Ще вдигне пръст и… къде отива тя, юристката, следователката втори клас Федотова? Беше тук — няма я. Имай предвид и факта, че полковникът от ФСБ Павлов е голям приятел на госпожа вицепремиерката, за което лесно си могла да се досетиш, когато се любуваше на снимките им… А Павлов също си има свои шефове и също до немай-къде влиятелни хора. И трето. — За секунда Турецки се замисли, после реши: — Третото по-добре да не го казвам. Ето, това е положението.
— Ще се обърна към съда — кипна Лиля, събирайки книжата.
— На какво основание?
— За защита на личното ми достойнство и гражданска чест.
— И тук не бързай — сериозно я предупреди Турецки.
— Не искам след време да ме сложат на една подсъдима скамейка с тия гадове. А това време ще дойде.
— Съществува и така наречената четвърта власт — СМИ. Средствата за масова информация.
— Виж, за този вариант не се бях сетила — бавно проговори Лиля. — А това е сериозен ход и удар. И твърде решителен.
— Трябват ти верни хора.
— Имам ги.
Грязнов високо се изкашля и укорително впери очи в Александър.
— Е, майната им на тия СМИ! — тутакси разбра Турецки. — Избий си ги от главата! Въздух под налягане!
— Вече си ги избих — усмихна се Лиля.
— Отлично! Я иди пак при графолозите, нека поработят още малко. Дали няма да открият нещо сходно между личния подпис на Фишкин и фалшифицирания. Да направят по-подробна експертиза. Ако открият извършителя, ще подръпнем от тази нишка. Ще се включи и Слава…
— Благодаря. Сама ще се оправя — заяви Лиля и излезе.
— Ти май нещо се увлече по едно време — намръщено отбеляза Слава.
— Абе усетих се, но чак когато изгрухтя — с досада отговори Турецки.
— СМИ! Да не би телевизията?! Ми нали веднага щом се изкаже, може да й теглят куршума още в студиото.