Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

На най-северния край на света се издигаше планината — щръкнал право нагоре заледен скален зъбер, който засенчваше цялата околност и се издигаше високо над другите върхове. От много седмици пушеците, парите и мъглите изпълзяваха от цепнатините по склоновете. Сега те покриваха короната на Стормспайк, завихрени от ужасяващите ветрове, които кръжаха около планината, събираха се и потъмняваха така, сякаш изсмукваха самата същност на вечната нощ от пространството между звездите.

Бурята се засилваше и разширяваше. Малкото хора, които все още живееха в околностите на ужасната планина, се гушеха в дългите си многосемейни къщи и слушаха как гредите пукат и вятърът вие. Снежната виелица — нямаше изгледи да престане — трупаше сняг край стените и по покривите и къщите приличаха на снежни насипи, на надгробни могили; че са обитаеми, личеше само от тънките вимпели дим, които се развяваха над комините.

Обширната равнина, известна като Замръзналото блато, също бе погълната от снега. Преди съвсем малко години тя беше осеяна с малки селца, преуспяващи градчета и селища. Но с този непрекъснат сняг реколтата беше отдавна погубена, всички животни бяха избягали или изядени и страната се бе превърнала в изоставена пустиня. Онези, които се гушеха в подножието на планините или в защитаващите ги гори, вече я знаеха само като свърталище на вълци и скитащи призраци и започнаха да наричат Замръзналото блато с ново име — Наковалнята на Краля на бурите. Сега една още по-силна буря — ужасен чук от мраз и студ, блъскаше по тази наковалня за пореден път.

Дългата ръка на бурята на юг достигаше дори отвъд Еркинланд, изпращаше пориви мразовит вятър през откритите пасища и правеше Тритингите бели като кост за пръв път, откакто се помнеше. И снегът се връщаше в Пердруин и Набан — за втори път през сезона, но едва за трети път от пет века, така че тези, които някога се бяха подигравали на злокобните предсказания на Огнените танцьори, сега усещаха как страх стиска сърцата им — страх, много по-смразяващ от снежния прах, който се сееше по куполите на двата храма.

Бурята се разпространяваше все по-далече, носеше мраз в южните земи, които никога не бяха докосвани от него, мяташе огромен леден саван над целия Остен Ард. Беше буря, която вцепеняваше сърцата и смазваше духа.