Шпионите на Собек [bg]

Напуснаха площада. Лабиринтът от криволичещи вонящи сокаци се изви като змия към Свърталището на мрака — безредна купчина от рушащи се постройки и зловонни, пълни с плъхове, канавки, смърдящи от мръсотия и зараза. Минаха през разрушена порта, Вратата на нечистотията, и влязоха в квартала, който представляваше самото Свърталище. Улиците изглеждаха пусти, но все пак Амеротке успя да види цял легион от безшумно стрелкащи се силуети. Призрачни гласове припяваха с глухо ехо: „Дошъл е господарят Амеротке!“, „Фараонски човек“, „Войници, носещи смърт“, „Добре дошли в Залата на нечистотата, в която е толкова лесно да се влезе и толкова трудно да се излезе“. Тези подвиквания продължиха — явно, опит да смутят и уплашат Амеротке и охраната му. Чуваха се писъци, мяукане и зловещо думкане на тъпан и все повече се усилваха. Тук-там с трясък се отваряше по някой капак на прозорец.

Внезапно изсвири рог. Амеротке вдигна поглед. Един магьосник, накичен с гирлянди от черни и червени пера, стоеше на плоския покрив на отсрещната къща, а от грозното му изрисувано лице заплашително ги гледаха свирепите му очи. В едната си ръка държеше систра, а в другата — димящо гърне с билки. До тази гротеска клечеше жена джудже, наметната с мръсна камилска кожа, с изцапана със съсирена кръв сива коса, обрамчваща тясно и зло лице. Амеротке потисна неволното безпокойство. Разпозна игричките на Шурат — искаше да им вземе страха. Всичко тук беше сенчесто и нереално, сякаш нямаше материална същност или бе нарочно замаскирано, за да им лази по нервите и да се подиграва с тях. Амеротке погледна към войниците на Асурал. Страх бе сковал лицата им и като че ли скоро щеше да смрази и сърцата им. Съдията пое дълбоко дъх и с пълно гърло запя любимия химн на ветераните войници, песен във възхвала на всепобеждаващия Хор.