Пазачът на фара [bg]

– Мм – каза Йоста и взе листовете.

После ги сложи на коленете си и започна да ги прелиства, като си тананикаше нещо тихичко.

– Можеш да ги отнесеш в кабинета си.

– Аха, да, разбира се.

Йоста се изправи и се запъти към своята стая, която бе в съседство с тази на Паула. Веднага щом остана сама, тя се зае с документите пред себе си. С всяка следваща страница на челото й се появяваха все по-дълбоки бръчки. След половин час съсредоточено четене тя стана и отиде при Йоста.

– Схващаш ли нещо от това?

– Не, нищичко. Има само купчина цифри и понятия, които не разбирам. Май ще трябва да помолим за помощ. Но кого?

– Не знам – отвърна Паула.

Беше се надявала да има какво да представи пред Патрик, когато се върне от Гьотеборг. Но финансовите термини в документите не й говореха абсолютно нищо.

– Не можем да помолим някого от общината. Те все пак са заинтересована страна. Трябва да намерим външен човек, който да погледне и да ни каже какво означава всичко това. Разбира се, можем да пратим документите на колегите, които се занимават с финансови престъпления, но тогава ще трябва доста да почакаме, докато получим отговор.

– За жалост, не познавам икономисти.

– Нито пък аз – каза Паула и забарабани с пръсти по рамката на вратата.

– Ленарт? – каза Йоста внезапно и грейна.

– Кой Ленарт?

– Мъжът на Аника. Той нали е икономист?

– Точно така – каза тя и пръстите й спряха да се движат. – Ела, да отидем да я питаме.

Паула тръгна, прегърнала купчината листове и следвана плътно от Йоста.

– Аника?

Тя почука леко по отворената врата.

Аника се завъртя в стола си и се усмихна, щом видя Паула.

– Да, мога ли да помогна с нещо?

– Мъжът ти нали е икономист?

– Да – отговори Аника учудено. – Отговаря за финансите в „Екстра-Филм“.

– Мислиш ли, че би могъл да ни помогне с едно нещо? – попита Паула и размаха документите. – Намерихме ги в чантата на Матс Сверин. Счетоводни документи. С Йоста сме абсолютни невежи и ни трябва помощ, за да разтълкуваме какво пише и дали би било от полза за разследването. Смяташ ли, че Ленарт би искал да ни помогне?

– Ще му се обадя. За кога ви трябва?

– За днес – казаха Йоста и Паула в един глас и Аника се засмя.

– Ще му звънна още сега. Стига да пратите документите в офиса му, едва ли ще има някакъв проблем.

– Мога да мина оттам още сега – каза Паула.

Зачакаха, докато Аника говори с мъжа си. Бяха срещали Ленарт много пъти, когато бе идвал до управлението, за да види Аника. Бе невъзможно да не го харесаш. Беше почти два метра висок, но същевременно бе най-милият човек, когото можеш да си представиш. А откакто той и Аника след дълги години бездетност получиха разрешение да си осиновят малка дъщеричка от Китай, очите им светеха с нов блясък.

– Можеш да се отбиеш с документите. В момента няма много работа и обеща да ги погледне.

– Чудесно! Благодаря!