Английският шпионин [bg]

— Изглежда, смъртта ти не можеше да настъпи в по-лош момент — каза Лавон.

— Направих всичко, което можах. — Габриел огледа другите обитатели на стаята и добави: — Всички го направихме.

— Да — съгласи се Ели. — Но така направиха и иранците.

Алон отново погледна телевизионния екран.

— Нашият приятел там ли е?

Лавон кимна утвърдително.

— Не седи на масата с преговарящите, но е част от иранския помощен персонал.

— Осъществявали ли сме някакъв контакт с него, откакто е пристигнал във Виена?

— Защо не питаш неговия наблюдаващ офицер?

Габриел погледна Яков Росман, който все още се взираше в улицата долу. Той имаше къса черна коса и сипаничаво лице. Яков бе прекарал кариерата си да ръководи агенти в някои от най-опасните места на света: Западния бряг, Ивицата Газа, Ливан, Сирия и сега Иран. Като правило той лъжеше своите агенти и знаеше, че от време на време те също го лъжат. Някои лъжи бяха приемлива част от сделката, но не и лъжата, която му беше казал неговият високо ценен ирански източник. Тя беше част от заговор за убийството на бъдещия шеф на Службата и затова иранецът трябваше да бъде наказан. Не веднага обаче. Първо щеше да му бъде дадена възможност да изкупи греховете си.

— Обикновено се отбивам в града — обясни Яков — всеки път, когато двете страни преговарят. Американците невинаги са толкова словоохотливи в официалните си съобщения за това, което се случва на масата за преговори. Реза попълва празнините за нас.

— Значи, той няма да се изненада, ако му се обадиш, така ли?

— Ни най-малко. В действителност — добави Яков — той вероятно се чуди защо още не съм се свързал с него.

— Навярно си мисли, че пазиш шива44 за мен в Йерусалим.

— Да се надяваме, че е така.

— Къде е семейството му?

— Прекосиха границата преди няколко часа.

— Някакви проблеми?

Яков поклати отрицателно глава.

— И Реза не знае нищо?

Яков се усмихна.

— Не още.

Той поднови наблюдението си на улицата. Алон погледна Лавон и попита:

— В коя стая е отседнал?

Ели кимна към стената.

— Как успяхте да го направите?

— Хакнахме системата на хотела и видяхме номера на стаята му.

— Влизахте ли в нея?

— Всеки път, когато ни се прииска.

Магьосниците от Техническия отдел на Службата бяха разработили вълшебна електронна карта, способна да отвори всяка електронна брава на хотелска стая в света. Първото прокарване на картата открадваше кода. Второто отключваше бравата.

— Освен това оставихме нещичко след себе си — добави Лавон.

Той се наведе и увеличи звука на лаптопа. От радиото на нощното шкафче в съседната стая се носеше концерт на Бах.

— Какво е покритието? — попита Габриел.

— Само в стаята. Не се занимавахме с телефона. Той никога не го използва за външни обаждания.

— Нещо необичайно?