Колекционерът на татуировки [bg]

— Убиецът има татуировка на ръката. Дракон или друго такова създание. В червено. Това говори ли ви нещо?

Жената с пернатата змия поклати глава:

— Не. След онази книга, след онова фентъзи, много хора искат дракони. Имитации. Без особен смисъл, доколкото мога да преценя.

— Знаете ли нещо съществено за татуировка на думата „втория“? И „четирийсет“? Означават ли нещо в света на кожната живопис?

— Не, доколкото ми е известно.

Той й показа снимки на татуировките.

— Хъм. Готически шрифт. Това е трудно за изпълнение. И раните, подутото — това заради отровата ли е?

— Да.

— Е, ако оставим другото настрана, той е добър. Много добър.

— И е работил бързо. Направил е тези за десет-петнайсет минути.

— Наистина ли? — изненада се тя. — И скарификацията ли? Лъкатушещата рамка?

— Всичко за десет-петнайсет минути. Това или стилът подсказват ли ви кой може да е бил?

— Не… Но не виждам очертания.

— Ти-Ти каза, че е използвал кръвна линия. Свободен рисунък.

— В такъв случай никой, когото познавам, не би могъл да го направи за петнайсет минути. Познавам всички талантливи татуировчици в града. Този е адски добър.

— Ти-Ти каза, че не е тукашен, но нямаше представа откъде може да е.

— В района този шрифт не се използва много. Но не мога да кажа дали не е на мода в Олбъни или Норуок, или Трентън. Моите клиенти са предимно от Долен Манхатън.

— Платил ви е в брой за иглите, нали?

Какъв смисъл имаше изобщо да пита?

— Да, в брой.

— Някакъв шанс все още да пазите банкнотите, които ви е дал? За отпечатъци.

— Не, но дори да ги пазех, нямаше да ви послужат. Носеше ръкавици.

Естествено…

— Стори ми се странно — добави Томсън. — Но не твърде странно, за да бъде подозрително.

Позьори.

— Каза ли нещо?

— На мен ли? Не. Само поиска игли.

Селито се хвана за първото изречение:

— Обаче?

— Когато си тръгваше, някой му се обади на мобилния. След като го обслужих, бях влязла в задната стаичка и докато отиваше към вратата, чух да казва: „Да, Белведере“. И после мисля, че каза: „адрес“. Така поне ми се стори. И добави нещо като „бела дона“ или подобно.

Селито започна всичко това. Накрая — стандартния въпрос:

— Сещате ли се още нещо?

— Не, съжалявам.

Стандартният отговор. Но преди да го даде, жената поне се замисли и наистина се опита да си спомни нещо.

Той й благодари и след като погледна за последен път Кецалкуатъл на гърдите й, излезе отново навън и се обади на Райм, за да му каже да не се радва предварително, но че може би имат следа.