![Колекционерът на татуировки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/7/kolekcionert-na-tatuirovki-bg-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-325-6
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [bg]». Краткое содержание книги:
— Току-що се чух с Лон. — Обясни й, че в склада няма нищо. — Но така пък вие ще получите подкрепления. Един отряд отива към жилищната сграда, където си ти.
— Не съм, Райм. Ще съм. Трафикът е ужасен. И никой не умее да шофира в такова време. Сега карам по тротоара. Чакай.
Райм чу трясък, вероятно от стоварването на форда отново на уличното платно. Представи си пагубния ефект от това сътресение върху карданния вал и осите.
— При тази скорост, десет минути — продължи тя. — А е на две крачки. Мамка му.
Райм забеляза, че има друго обаждане, поставено на изчакване.
— Ще ти се обадя по-късно, Сакс. На другата линия ме търсят от спецотряда.
— Линкълн, там ли си?
Беше Хауман.
— Да, Бо. Какво е положението?
— Тактически отряд две е почти при апартаменти „Белведере“. Ще влезем в мазето и подземния гараж. Има ли сведения да е въоръжен.
Хауман сигурно си спомняше по-ранната случка в болницата в Марбъл Хил, където Извършител 5–11 бе заплашил да застреля Хариет Стантън и Сакс.
— Засега няма, но действате така, сякаш е въоръжен.
— Ще предам. — Хауман отдалечи телефона от устата си и размени няколко изречения с някой друг в микробуса на спецотряда. Райм не чу добре какво си казват. — Добре, влизаме тихо.
— Ще предам на Амелия, че сте там. Сигурно ще иска да я включите в тактическата операция. Но на ваше място не бих се бавил. Няма време за губене. Щурмувайте незабавно.
— Прието, Линкълн. Действаме.
— Кажи на хората си да внимават за капани. Това е новата му игра. Ръкавици и газови маски.
— Прието. Момент… Ей, Линкълн?
— Да?
— Имаме хеликоптер на мястото. Искаш ли да се включиш и да гледаш?
— Разбира се.
Командирът на спецотряда му даде паролата и след малко Райм, Пуласки и Купър гледаха екрана, на който се виждаха два тактически микробуса на специалния отряд с отличителни номера, ясно видими на покрива. Двайсетина полицаи нахлуха през главния вход на жилищния блок и изтичаха по рампата за гаража. Един отведе пазача на безопасно място.
Имаше и звук. Райм чуваше докладите на спецполицаите, докато проникваха в различните помещения:
— … Югозападен коридор, ниво едно, чисто… Сервизна врата… не, заключена е…
Хауман затвори и Райм отново се обади на Сакс. Каза й за току-що проведения разговор.
Тя въздъхна:
— Пристигам след пет минути.
В гласа й звучеше разочарование, че е пропуснала да участва в щурма. Райм отново се заслуша в радиовръзката с тактическия отряд:
— Екип 2А влиза, насочваме се по стълбите към долното ниво. 2В слиза по рампата. Изчакване… Засега няма съпротива, няма цивилни. Зелена светлина. Край.
— Райм, почти стигнах. Сега съм…
Но той не чу по-нататъшните думи на Сакс. Гласът на един полицай изгърмя от високоговорителя:
— Екип 2В… имаме ситуация. Най-долното ниво в гаража… Боже… Извикайте помощ!… Пожарната… Бързо, бързо, бързо! Извикайте пожарната веднага! Край.
„Пожарна ли?“ — почуди се Райм.
Друг полицай изказа въпроса му:
— Какво гори? Не виждам огън. Край.
— Екип 2В. Нищо не гори. Извършителят е отвил един противопожарен кран, за да прикрие бягството си. Има наводнение. Не можем да минем. Дълбоко е вече петнайсет сантиметра и нивото се покачва. Трябва ни пожарникар с подходящ ключ, за да затвори скапания кран.
Райм чу леко подсмиване от ефира — явно на облекчение, че проблемът е само вода, а не пожар.
На него обаче не му беше забавно. Разбираше много добре целта на ловкия престъпник: бе предизвикал наводнението не само за да забави преследвачите, а и за да унищожи всякакви улики след себе си.
37.
Бягаше презглава.
Били Хейвън беше под земята, отново в стария железопътен тунел. Мина покрай мястото, на което Нейтън Мечока за малко да му направи модификация на гърлото с бръснача си.
Раницата беше лека като перце на рамото му — това прави адреналинът — и той тичаше бързо. Бе свалил гумената маска, но не и ръкавиците и гащеризона. Носеше обувките си в ръка. Тичаше по чорапи. Беше проучил и знаеше, че не съществува база данни за чорапи, по които да могат да го открият. А пък калцуните бяха прекалено хлъзгави, за да тича с тях.
Бързо, бързо, бързо…