Колекционерът на татуировки [bg]

Тъкмо се усмихваше, предусещайки удоволствието, когато някакъв тип се показа иззад разделителната стена отдясно и го удари по врата.

— Какво?… — възкликна Алигзандър и се завъртя.

О, боже, боже… мъжът носеше сив гащеризон като майстор или служител от поддръжката, но лицето му беше като на извънземен — покрито с плътно прилепнала жълтеникава гумена маска.

В ръката му с жълта ръкавица Алигзандър видя спринцовка.

Той докосна врата си, където усети леко щипане.

Мръсникът му бе инжектирал нещо! Първото, което си помисли, беше СПИН.

Някакъв психопат. Не, не, не…

После си каза: „Няма да му се дам“. Алигзандър беше карал курсове по самозащита и кикбокс. Да не говорим за хилядите коремни преси и упражнения с гирички. Обърна се към нападателя и здраво запъна краката си, дръпна назад дясната си ръка, спомни си как да удари бързо.

Едно, две, удар.

Едно, две…

Ръката му обаче не го слушаше. Натежала. Толкова тежеше, че не можеше да я вдигне. Забеляза, че смразяващата паника, шокът вече ги нямаше. Вече не се страхуваше.

И когато бледата светлина избледня още повече, разбра:

Не, това не беше заразена кръв. Разбира се, че не. Мръсникът му инжектира някаква упойка. Да, да, беше същият тип, който го следеше. Който се вмъкна в отсрещната сграда. Но как?… О, там. Имаше отворена малка метална врата. Зад нея — тъмно като входа на тунел или мазе. Какво целеше този тип? Да отвлече Алигзандър? Да го принуди да издаде кода или недостатъците на програмите на клиентите си?

— Шшшшти каж… ааа… — опита се да изрече Алигзандър.

Хайде, кажи го! Хайде! „Ще ти кажа всичко, което искаш. Само ме пусни.“

— Шшшш. Тиии. Кооо искшшш…

Сричките се разпадаха.

Думите се давеха в гърлото му.

С голяма изненада установи, че вече не стои прав, а е седнал, парализиран, втренчен в маскирания психопат. Огледа се. Гумата на Суби. Опаковка от „Хърши“. Овално петно от засъхнала кучешка пикня.

Нападателят се наведе над раницата.

Мракът се сгъстяваше — толкова, че Алигзандър присви очи — той видя странна татуировка на лявата ръка на нападателя. Змия… не, стоножка. С човешко лице.

Неусетно се оказа проснат по гръб, твърде изнемощял, за да седи. Нападателят грубо дръпна ръцете му зад гърба и му сложи белезници. Отново го обърна по гръб.

Това, че този тип носеше гумена маска, приличаща на разтапяща се кожа, и зловеща татуировка, не означаваше, че е убиец психопат. Не, той искаше паролите за главния сървър на „Ливингстън Асошиейтс“. И за отключване на системата за сигурност на „Банк ъф Ийстър Насоу“.