Колекционерът на татуировки [bg]

Фирма за компаньонки.

Преди половин час в салона на Райм той, Сакс, Селито, Купър и Пуласки обсъдиха кое от белведеретата е най-вероятно да бъде свързано с убиеца. Разбира се, името можеше да няма нищо общо със следващата или някоя от бъдещите жертви. Можеше там да живее, да е близо до дома му или там да носи дрехите си на химическо или котката си на пансион. Или това да е фирма, от която се интересуваше. Но предпазливостта ги караше да приемат, че това е мястото, избрано за някое от следващите убийства, и незабавно да изпратят тактически отряди на най-вероятните локации.

Решиха, че три са подходящи за място на атаката. Едното беше изоставен склад в района Челси — северно от Гринич Вилидж. Имаше обширен лабиринт от подземни галерии и помещения. Идеално за целите на убиеца, макар че както изтъкна Купър, районът бе твърде пуст:

— Трябва да отвлече жертвата от някъде.

Райм се замисли над това, но изгледа няколко кадъра от охранителните камери на мястото и забеляза, че минават повече пешеходци, отколкото можеше да се очаква — включително няколко тичащи за здраве в това отвратително време.

— Достатъчно му е само една жертва — изтъкна.

Селито се обади и нареди да изпратят екип.

Второто „Белведере“ беше стар кинотеатър в Горен Уест Сайд — едно от онези величествени здания на „Бродуей“, натруфените локали, където са представяли премиерните си филми Кларк Гейбъл и Мерилин Монро. По това време беше затворено и според един от плановете на подземията от архива на Райм имаше няколко подземни помещения — точно мястото, където Извършител 5–11 би завел жертвите си. Там също изпратиха отряд.

Последната възможност беше жилищна сграда в района Ийст Сайд на Мидтаун, която се казваше „Белведере“. Мръсна стара сграда, като неоготическата архитектура в Дакота. Имаше както голямо мазе, така и подземен гараж. Детективът изпрати трети екип там.

— Мирише ми, че там е мястото — каза Сакс. — И аз отивам.

Райм забеляза очите й, онзи неумолимо съсредоточен поглед на ловец, който намираше едновременно страшно привлекателен и страшно смущаващ. Тя бе един от най-добрите криминалисти, които той познаваше. Но най-въодушевена изглеждаше, когато водеше щурмуване на сграда при тактическа операция.

Тя изтича навън през вратата, като обличаше якето си в движение. Селито я последва.

Сега се обади Селито, също на мобилния, за да докладва, че единият отряд е влязъл в склада „Белведере“ в Челси и не е открил нищо. Командирът на спецотряда Бо Хауман оставил няколко души за охрана и разделил другите: една група — към апартаменти „Белведере“, другата — към киното, което бе огромна сграда; претърсването щеше да отнеме доста време.

Тъкмо беше затворил и телефонът отново иззвъня.

— Райм? — чу се гласът на Сакс от високоговорителите.