Колекционерът на татуировки [bg]

Сега детективът осъзна, че твърде втренчено гледа гърдите на жената.

— Аз само…

— Няма проблем. Направени са, за да се гледат. Татуировките имам предвид. Не циците ми.

— Аз само…

— Това вече го казахте. Не ви мисля за дърт перверзник. Щяхте да попитате дали боли, докато ти ги правят, нали?

— Не, знам, че боли.

— Така е. Но кое важно нещо в живота не боли?

Секс, вечеря и слагане на белезници на престъпник — мислено й отговори Селито. Тези неща не боляха. Но той само сви рамене.

— Щях да попитам дали сама сте ги рисували?

— Не. Отидох при една татуировчица в Бостън. Най-добрата на Източното крайбрежие. Исках само Кецалкуатъл. Мексиканския бог. — Тя докосна с пръст змията на гърдите си. — Поприказвахме няколко дни и тя ме опозна. Направи ми пернатата змия и ми препоръча съзвездията. Направих си и обувките на Дороти. — Усмихна се. Селито също. — Не искам да се задълбочавам в политиката, но го правя. Така се отнасят жените към татуирането. Мъжът просто отива при някой татуировчик и му казва: „Искам верига, череп, знаме“. И излиза с верига, череп или знаме. Жените имат друг подход. Не толкова импулсивен, не толкова за мига, по-обмислен.

— Както по принцип в живота — измърмори Селито. — Мъжете и жените имам предвид. — Все още имаше нужда от отговори за Извършител 5–11, но попита: — Любопитно ми е. Как се захванахте с този занаят?

— Искате да кажете, че ако не се броят татуировките, приличам на детска учителка, така ли?

— Да.

— Бях детска учителка. — Томсън замълча за по-голям ефект. — В гимназията. В демилитаризираната зона. Нали знаете, ничията земя между хормоните на юга и дръзкото поведение на севера.

— Имам дете. Момче. Сега завършва колеж. Но съм преживял всичко, докато порасне.

Тя кимна:

— Не беше за мен. Започнах работа в едно студио в града и — трудно ми е да обясня — почувствах се освободена. Напуснах училището и отворих собствено студио. Сега татуирам самостоятелно и освен това рисувам. Правя изложби в Сохо, в Горен Манхатън. Нямаше да го направя обаче, ако не се бях татуирала.

— Впечатлен съм.

— Благодаря. Така, питахте за машинката „Американ Ийгъл“.

Томсън държеше единствения магазин в района, където се продаваха части и игли за този модел. Освен това имаше една бройка за продажба на старо. За Селито тази машинка изглеждаше груба, опасна. Като лазерна пушка от някой смахнат научнофантастичен филм.

— Мога ли да попитам защо ви интересува?

Детективът се подвоуми. Реши, че е длъжен да й каже всичко. Може би защото бе толкова отдадена на изкуството. Или защото имаше невероятни гърди. Както и да е, разказа й за деянията на Извършител 5–11.

— О, не. Боже мой, не! — Очите й се разшириха от ужас в контраст с присвитите очи на мексиканската перната змия. — Някой прави това? Убива хора с машинка за татуиране?