![Колекционерът на татуировки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/7/kolekcionert-na-tatuirovki-bg-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-325-6
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [bg]». Краткое содержание книги:
— Не съм дошъл да помагам на журналисти да пишат за вас. Дошъл съм, за да се уверя, че тунелите няма да се срутят и че няма изтичане на вода или газ — каза и посочи тръбите, преминаващи по тавана на тунела.
— Какво е това? — попита Нейтън, като подръпна ръкава му; гледаше стоножката със захласнато изражение като на малко дете.
— Татуировка.
— Аха. Хубава е. Доста е добра.
Мечока отдръпна малко бръснача. Но не го сгъна. Боже, дланта му беше огромна.
— Това ми е хоби.
— Ти ли си я правил? Сам ли се татуира?
— Да, сам. Не е толкова трудно. Харесва ли ти?
— Ами… да.
— Мога да ти направя татуировка, Нейтън. Ако ти обещая, ще махнеш ли бръснача от гърлото ми?
— Каква татуировка?
— Каквато поискаш.
— Няма да се кача горе — заяви Мечока, сякаш Били му предлагаше да се разходят из вътрешността на ядрен реактор.
— Няма нужда да се качваме. Мога да те татуирам тук. Искаш ли?
— Ами… може.
Били кимна към раницата си:
— Нося си машинката. Татуировките са ми хоби. Ще ти направя една. А мога да ти дам и някакви кинти. Искаш ли и дрехи? Само махни бръснача и ме пусни.
Леле, тоя тип бе адски силен. Как можеше да е толкова як човек, който живее в тунелите? Нейтън можеше да го убие с голи ръце, дори не му трябваше бръсначът.
Мъжагата сбърчи вежди.
Размърда пръсти и стисна по-силно бръснача. Острието се движеше насечено и неравномерно като изреченията на Мечока.
— Нейтън?
Мъжагата не отговори.
— Нейтън, изобщо нямах представа, че това е твоя територия. Само си вършех работата, проверявах тръбите, клапите и такива неща. Искам да е безопасно за хората тук долу.
Острието потрепери.
Мечока вдиша дълбоко и се втренчи в стоножката. В червеното мастило. В лицето, челюстите и членчетата на тялото.
В безстрастните очи.
— Нейтън? — прошепна Били. — Татуировка. Искаш ли татуировка?
Защото къде другаде ще срещнеш служител от поддръжката на инфраструктурата, който си носи машинка „Американ Ийгъл“ и татуира всеки, когото си хареса?
— Ще ти направя най-хубавата си татуировка. Искаш ли? Като подарък. Ще ти дам пари и дрехи, а? Сто кинта.
— Няма ли да боли?
— Малко щипе. Но не много силно. Хайде сега да си взема раницата. Там са парите и дрехите. И машинката за татуиране. Може ли да си взема раницата?
— Може — прошепна Нейтън.
Били придърпа раницата и извади частите на машинката.
— Можеш да седнеш тук. Става ли?
Бръсначът не беше далеч и все още бе отворен. Всеки момент Бог или Сатаната, или духът на Ейбрахам Линкълн можеше да каже на Нейтън да убие натрапника. Били се движеше много бавно.
Хъм… Нейтън май наистина получаваше телеграми отгоре.
Изкиска се и изръмжа неразбираема поредица от срички.
Най-сетне седна с кръстосани крака и се ухили:
— Добре. Ще седя тук. Татуирай ме.
Били също клекна и едва тогава дишането му се нормализира и пулсът му се позабави.
Под бдителния поглед на Нейтън бавно сглоби машинката. Извади няколко шишенца и ги остави на земята. Провери машинката. Тя избръмча.
— Само внимавай — предупреди заплашително Мечока, като леко вдигна острието.
— Какво?
— Само не къртица. Да не ми татуираш къртица.
— Няма да ти татуирам къртица, Нейтън. Обещавам.
Мечока сгъна бръснача и го прибра.
34.
— Не ги наричаме „пушки“.
— Да, да, знам. Забравих. Исках да кажа „машинка“. Татуировъчна машинка — оправда се Лон Селито.
— И предпочитаме „кожна живопис“ или „изкуство“. „Татуировка“ носи културна натовареност, която не ми харесва.
Миньонката, чиято кожа бе покрита с татуировки (или кожна живопис), се втренчи в Селито над изрядния стъклен щанд, в който бяха грижливо подредени различни пакети с игли, части за татуировъчни машинки (не „пушки“), книги, комплекти с шаблони, водоразтворими маркери с всякакви цветове. „Първо рисувай, после татуирай“ — предупреждаваше един надпис.
Студиото беше безупречно чисто като това на Ти-Ти Гордън. Явно лицензираните татуировчици много сериозно държаха на стерилността. Човек дори оставаше с впечатлението, че жената излизаше от помещението, ако се наложеше да кихне.