Среднощният диамант [bg]

Лицето на Грант светна от изненада, когато отвори вратата си. Изненада и… нещо друго. Бдителност може би. После чертите му се смекчиха и той отново стана безцеремонен и рязък, както винаги.

— Уистерия Холоу има плачевни мерки за сигурност.

Смъкнах маската и наметката в мига, щом той затвори вратата. Още нямаше мебели, затова скръстих ръце и се облегнах на стената:

— Айана беше заета, затова реших сама да ви съобщя новините си.

— „Заета“, а? Така ли ти каза? Несъмнено е хукнала да преследва последното си романтично увлечение. — Извърна се и започна да крачи напред-назад из празната стая. — Не бива да идваш тук, знаеш. Това не можеше ли да почака един ден?

— Може би… но искам да кажа, новината е вече на два дни. — Стреснах се колко резки бяха и тонът, и поведението му. — Всички други новини, които съм ви носила, бяха спешни, затова предположих, че ще се заинтригувате от тази. Не очаквах такова отношение. Мога да си тръгна, ако е твърде неудобно…

— Не. — Той спря и прокара ръка по очите си. — Не си отивай. Просто съм уморен. Настани се удобно и ми кажи с каква информация разполагаш.

Вгледах се изучаващо в него за миг, доловила, но не напълно определила нещо в думите му, което ми звучеше невярно, докато се настаняваше на пода.

— Добре. — Седнах с кръстосани крака близо до него, изпъвайки схванатия си гръб. Кожата на главата ме сърбеше и се потеше от перуката.

Когато понечих да я откопчая, той каза:

— Май наистина приемаш сериозно тази част с „удобното настаняване“.

Поколебах се:

— Сигурен ли сте, че искате да остана?

— Прави каквото искаш. — Но отмести поглед, когато тръснах истинската си коса, и очите му се спряха върху затъмнения прозорец в другия край на стаята. — Е, какво има?

— Преди две вечери бях на празненство с вечеря и открих нещо твърде значително.

— Бъдещият си съпруг?

— По-хубаво. Открих начин най-накрая да завържете няколко приятелства.

Той отново съсредоточи вниманието си върху мен и заслуша с повдигната вежда, докато обяснявах за патрулите, които издирваха еретици, и как може да проникне сред тях.

— Искахте да се смесите с елита на града — казах му. — Ако не можете да го направите, като облечете сатенена бална рокля, тогава защо не, като се присъедините към група фанатици, които искат да арестуват хората заради вярванията им?

— По-скоро бих предпочел да облека роклята, отколкото да тичам наоколо с такава шайка, но това е добър шанс. Чух за някакви арести, докато бях в магазина тази сутрин, но не разбрах, че активно са се заели да ги прибират. — Гримасата му се смекчи. — Било е находчиво от твоя страна да направиш връзката.

— Предполагам, че в такъв случай е хубаво, че се отбих. Устните му почти се извиха в усмивка: