Третият близнак [bg]

Когато Парди свърши, Стив се обади:

— Може ли да кажа нещо, Ваша Милост?

— Да, но имайте предвид, че ако ми съобщите каквото и да било за престъплението, то може да не се окаже във ваш интерес.

Той се изправи.

— Аз съм невинен, Ваша Милост, но, изглежда, имам някаква прилика с похитителя, затова ако решите да ме пуснете под гаранция, обещавам да не се приближавам до жертвата, ако поставите такова условие.

— Разбира се, че бих го поставила.

Искаше му се да се защити и да измоли свободата си, но всичките блестящи речи, съчинени от него в килията, се изпариха от главата му и той просто не можа да измисли нищо повече. Чувствайки се отвратително, седна.

Зад него се надигна баща му.

— Ваша милост, аз съм бащата на Стивън, полковник Чарлз Логън. С готовност бих отговорил на всички въпроси, които сметнете за уместно да ми зададете.

Тя му отправи леден поглед.

— Няма да е необходимо.

Стив се запита защо съдийката като че ли се ядоса на намесата на баща му. Може би, за да покаже, че не е впечатлена от военния му чин.

Баща му си седна.

Съдийката върна поглед върху Стив.

— Господин Логън, позната ли ви бе жертвата, преди да се случи това, в което ви обвиняват?

— Никога не съм я срещал — отвърна Стив.

— А виждали ли сте я?

Стив си каза, че съдийката иска да разбере дали не я е преследвал известно време, преди да я нападне.

— Не мога да ви кажа. Не знам как изглежда — отвърна той.

Съдийката като че ли помисли малко върху отговора. Стив стоеше на нокти. Само думичка от устата й и той е спасен. Но отказът щеше да е равносилен на падане в бездна.

Най-сетне тя каза:

— Разрешавам пускане под гаранция от двеста хиляди долара.

Облекчението заля Стив като приливна вълна и цялото му тяло се отпусна отмаляло.

— Слава богу! — прошепна той.

— Няма да се доближавате до Лайза Хокстън и да ходите на Вайн Авеню 1321.

Стив усети как баща му отново го стиска за рамото. Той вдигна окованите си ръце и докосна костеливите пръсти на ръката му.

Знаеше, че ще минат още един-два часа, преди да го пуснат, но тона сега нямаше значение — вече бе сигурен в свободата си. Щеше да изяде шест биг-мака и да спи цяло денонощие. Искаше да се наслади и на компанията на хора, които не казват „мамка ти“ във всяко изречение.

И си даде сметка, доста изненадан при това, че най-много от всичко му се искаше да се обади на Джийни Ферами.