Виелица на сенките [bg]

Отново подложих на щателна проверка цялата зала. Търсех нещо като лост или някаква изпъкналост, но нищо подобно не се забелязваше. После погледът ми падна на пода, плъзна се по гладките кафяви плочи, накрая спря на завъртулките и знаците на неизвестната ми азбука (ако, разбира се, това беше азбука, а не художественото творчество на някой психо). Някъде вече бях виждал подобни завъртулки. Ами да, разбира се! В „ненужната“ част на документите! Точно сред рисунките и неясните скици имаше документ с низ от подобни символи. Отново извадих увитите в дрокра документи от джоба си и започнах да ровя в тях. Ето го! Паметта наистина не ме беше подвела. Буквите бяха същите, както на пода. Някой съвестен беше съставил ключ, но пък беше забравил да спомене кога и как да се използва.

Наведох се и като намерих плочката със символа, изобразен първи на документа, я натиснах. Тя без никакви възражения пропадна с инч надолу. Всичко се оказа просто до безобразие (особено когато в ръцете си държиш описание на ключа). Като цяло трябваше последователно да се натиснат четиринадесет от общо седемдесетте представени тук символа. Още щом и последната плочка пропадна, в залата се раздаде тихо скърцане, сякаш някъде под пода са се задвижили противотежести, след което великаните започнаха бавно да се завъртат с гръб към мен, а огнените им погледи се насочиха към далечната стена.

Нададох победен вик, сякаш бях намерил под леглото си съкровищата на династията на Сталконите.

Пътят беше свободен, страшните гиганти вече не гледаха към басейна и аз с бавни крачки на Горда и Много Доволна от Своята Неподражаема Гениалност Персона на Победител се отправих в нужната посока. Отново се раздаде скърцане, пиедесталите трепнаха и започнаха бавно да се завъртат в обратна посока. Гордата и Много Доволна Персона бързо се втурна напред, опитвайки се да преодолее разстоянието до басейна преди погледите на великаните да подновят смъртоносната си жътва и без да се замисля, скочи в черната дупка, сякаш е вода.