![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
Излъсканата бронзова решетка весело блестеше от светлината на факлите край нея.
Императорът мълчаливо застина в седлото. Тук бе не повече от обикновен зрител. Думата му имаше съшото значение, каквото имаха думите на почистващите площада роби.
Осъдената за кратко го погледна, после отнесено се взря в жаравата. Императорът с усилие си пое въздух. Не, клетницата не бе откачила. Тя осъзнаваше, че никой, дори господарят на Мелиин, не може да я спаси. Помилване би могло да дойде само от Съвета на Седмоцветието.
Докато дълго и отегчително четяха присъдата, изреждайки безкрайните провинения, Императорът наблюдаваше тълпата. Имаше много хора. Наистина много. Ако пожелаеха, биха могли за секунди да прегазят рядката верига на орденските стражи, да смажат палачите и да се оттеглят като морска вълна. Щяха да спасят, да отнесат със себе си като песъчинка смъртницата, която в този момент стоеше върху каменния бордюр.
Ала той знаеше, че тълпата няма да постъпи така. И то не заради щъкащите назад-напред бойни магове, които мереха събраните хора със зли очи. Причината за пасивността на гражданите бе друга.
Екзекутираха вълшебница. Една от онези, омразните. Мразени тихо и упорито, както се мразят всички създания по-различни от човеците. Някога по същия начин бяха ненавиждани елфи, джуджета или Дану. Ала в последно време нехората бяха малобройни и предизвикваха по-често съжаление.
Тълпата жадуваше да види как ще бъде изпържена една от онези. Няма значение, че до вчера я бяха смятали за една от тях, че са били съседи и познати. Сега тя беше от другите. И другите сами щяха да я убиват. Това им бе забавно.
Императорът мълчеше, слушаше и гледаше. Не можеше да не презира глупостта на това човешко стадо. Но не можеше и да ги съди, защото един ден възнамеряваше да използва тази тяхна скотска и тъпа омраза.
Слушаше как глашатаят на ордените креши, че смъртта ще настигне всеки, престъпил забраните да се твори магия.
- ... само в бързото покаяние има шанс за прошка...
Черният камък на пръстена се съживи. Трепна като стреснат кон. Орловият поглед на младия владетел обходи множеството. Камъкът не реагираше на заплаха, насочена към господаря си. Значи в тълпата имаше близки на осъдената.
„Интересно..."
Той продължи да търси с очи и съвсем внезапно отдели от тълпата една-единствена фигурка с вкаменено и напрегнато лице.
Беше джудже. Едно от онези, които успяваха някак да си плашат непосилните такси за правото да живеят в столицата. На шията му, както бе редно, висеше тежък дървен „етикет". Носеше кожена престилка, изпъстрена с петна, а дрехата под нея бе опъната до скъсване от могъщите мускули на гърдите и раменете му. Яките ръце висяха безсилно покрай късото тяло. Джуджето не откъсваше очи от осъдената, нито поглеждаше встрани. Не забеляза и че Императорът го наблюдава.
Джудже. Интересно. Джудже и нелегална вълшебница. Имаше нещо странно в тази двойка. Преди Императорът би се обърнал към Сивото братство за разяснения. Но не и сега.
Тълпата зашумя. Палачите бяха разкъсали дрехата на осъдената и тя се мъчеше да прикрие с ръце голотата си.
Още не бе утихнал ропотът, когато маговете изпълнители удариха. Китките на жената се подуха, кожата поаленя, а после почна да се пука и да почернява. Над тълпата се разпространи зловоние, веднага екнаха викове. Плътта на нещастницата започна да гние от заклинанието, закапаха гной и кръв, а пръстите се превърнаха в оголени кости.
Площадът виеше от възторг като вълча глутница. Ала неистовите вопли на жертвата се чуваха дори сред рева на озверелите хора.
Императорът стискаше зъби. Трябваше да гледа вълшебническите „чудеса", трябваше! Трябваше да ги запамети. И да запомни осъдената. Защото имаше намерение да отмъщава и от нейно име.
Екзекуторите забавиха темпото, сякаш се стараеха почитаемата публика да се наслади най-пълно на мъченията на престъпницата!