Детето на нощта [bg]

- Добро ви утро, господа - поздрави ги, докато бодро влиза­ше в залата.

Те отвърнаха по-омърлушено. Двама бяха пременени за сре­щата, но фермерът Алпар, намръщен мъж на средна възраст, носеше работни дрехи. Изглежда бе излязъл на полето по тъм­но, преди другите да го известят, че трябва да отиде с тях в за­мъка. Всички понечиха да станат и графът протегна ръка.

- Моля ви, без церемонии. Съмнявам се, че имаме време и за тях.

Настани се в креслото си, тапицирано със златен брокат. Из­чака слугата да налее чай и на него и да излезе. Чак тогава под­кани с. жест стария си приятел Хенкрос, търговец на коприна.

- Джасто, положението в пристанището се влошава - започ­на направо Хенкрос. - Онези Черни криле са същински банди­ти, решили са да постигнат своето на всяка цена, но това ни съсипва търговията. Станаха и по-нагли в грабежите над уса­мотени стопанства. А сега стигнаха до още по-голяма низост. Ерик, ти разкажи.

Хенкрос кимна на сина на най-големия корабособственик в гра­да. Ерик Полсън скоро щеше да поеме в свои ръце деловите начи­нания на своя род. Виждаше се, че едва сдържа чувствата си.

- Господарю - подхвана той, - тъкмо заради тази случка ре­шихме, че е време да помолим за пряката ви намеса. Едно е да сплашват нас, но сега се захванаха и със семействата ни. Това е нетърпимо, трябва да направим нещо. - Спря да си поеме дъх, брадичката му трепереше. - Снощи жена ми и дъщеря ми се прибирали от пазара. Щом влезли вкъщи, трима от онези мръс­ници им се нахвърлили, съборили жена ми на пода. Един оп­рял нож в гърлото на дъщеря ми, другите взели да опипват же­на ми, заплашили да я изнасилят и да убият нашето момиче. Направо не ми се вярва, че изричам тези думи. Как се случи тук? - Полсън тръсна глава и по бузата му се стече сълза. - Са­мо ако ги видите... Двете седят вцепенени у дома, страх ги е да прекрачат прага. Живеем в Арлън - натърти той. - Какво ста­ва, по дяволите?! - Взря се умоляващо в графа. - Това е мирен град, господарю, но ако не предприемете нещо, опасяваме се, че хората сами ще започнат да раздават правосъдие.

- Не се опасяваме, а обещаваме - гърлено се обади Алпар. - Полсън е пострадал най-зле досега, но всички понасяме загуби. Всяка сутрин има липси в стадата ми, макар че пращам хора да ги пазят нощем. Хенкрос не пожела да ви каже, че един от мага­зините му е бил подпален. Всички знаем кои са подпалвачите.

Графът кимна и вдигна ръце с длани към тях, за да наложи спокойствие. Чак коремът му се стягаше от гняв. Толкова уси­лия хвърли, за да възстанови владенията си в оскъдицата, пос­ледвала войната със западняците. Върна мира и благоденствие­то в Арлън. И смяташе, че заслужава уважение. Щеше да научи Черните криле как трябва да проявяват уважение към него.

- Господа, това е моят град. Гнуся се от всяка проява на на­силие в границите на моите земи. Затова настоявам да не се хва­щате за оръжията. Ще се разправя сурово с всеки виновник, ако при тези спорове се стигне до сблъсъци. Но щом сте реши­ли да дойдете при мен с оплакванията си, това е достатъчно.да ме убеди във вашата искреност и доверието ви към моята власт. Колкото се може по-скоро ще отида в странноприемницата „Езе­рен дом“, където се е настанил техният предводител. Ще му за­повядам да напусне града и никога да не се връща. Каквото е платил за стоки, които няма да получи, ще му бъде върнато, след като приспаднем щетите, стойността на всичко открадна­то и други разходи, направени заради тези главорези.