Детето на нощта [bg]

Незнайния гледаше собствения си меч, сякаш беше змия, го­това да го ухапе. Оръжието си лежеше там, където го захвърли вечерта в поройния дъжд, а вече беше призори. Виждаше в него символ - краят на Гарваните, настъпил след толкова години. По­губеното доверие между него и Хирад. Доверие, на което се бе уповавал и през годините, когато рядко се виждаха, камо ли ко­гато се сражаваха рамо до рамо. А снощи предаде това доверие.

Още повече му тежеше мисълта, че неговият приятел беше прав. Когато се стигна до избор, Незнайния се почувства длъ­жен да закриля Дензър. Да го закриля. Колко кухо звучеше тази дума сега... И какво постигна? Прогони човека, който мо­жеше да крепи малкия им отряд достатъчно дълго, за да спа­сят не само семейството на Дензър, но и Балея.

Би трябвало да се радва, че поне има душа, която се тревожи и измъчва, но такава радост му беше чужда. Все още беше пре­калено обвързан със Закрилниците и макар че за кратко беше един от тях, съжаляваше за откъсването си от братството. До­ри след толкова години си признаваше неохотно, че ще прежи­вява загубата винаги, а с това не можеше да се примири.

Те идваха отново. Знаеше, че не са далеч. Дори каза на Ил- кар, че долавя присъствието им. Не би успял обаче да опише как­ви несъвместими чувства се бореха в душата му. Радостта, че ще бъде до тях, и трагедията, кореняща се в съществуването им, се преливаха в самотата, в която го потопи върнатата му душа. Най- остро го терзаеше увереността, че никога няма да изпита отново единението, което даряваше страшното Сливане на душите.

Изви глава да погледне спящите Илкар и Дензър, подслонени под жалък навес от клрни и кожени наметала. Снощи се зарадва, че Илкар бе решил да дойде с тях. Неговият здрав разум не допус­на да се случи непоправимото. Незнайния искаше да тръгне след Хирад и да поговори пак с него, но елфът не му позволи да напра­ви и това. Надявал се, че Хирад сам щял да се върне в бивака по изгрев. Незнайния не си позволи чак такива надежди.

Дъждът най-после бе спрял, но студеният вятър го смразя­ваше, макар че седеше до огъня. Нямаше над какво друго да си блъска главата, освен за още лоши новини.

След като се успокои, Дензър склони да достигне с мислов- на връзка съзнанието на свой познат маг в Корина, който да предаде вест от Незнайния за Диера.