Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Погледнах през прозореца и осъзнах, че бусът беше напълно празен, с изключение на бюрото. Мъжете долу козируваха към баща ми, преди да натоварят бюрото обратно и да затворят вратата.

Обръщайки се отново към него, попитах:

— За какво говориш? Тактика за какво?

— За теб — каза той, пристъпвайки по-близо.

Отстъпих назад, внезапно предпазлива.

Той направи още крачка, но спря, когато му отправих небезизвестния си убийствен поглед.

— Не приемаш обажданията ми — каза той, вдигайки пораженчески ръце. — Не ми отваряш вратата, когато идвам.

— Боже, чудя се защо ли. — Обърнах се да си вървя, но следващото му изказване ме закова насред крачката.

— Не знаех с колко време разполагам.

— Какво? — попитах, а подозрението беше явно в острия тон на гласа ми.

— Когато накарах да те арестуват, не знаех с колко време разполагам. Исках те навън и трябваше да го направя бързо.

Ръководена от раздразнение и липса на търпение, отворих ръце в безпомощност, след което отново ги отпуснах.

— Нямам представа за какво говориш.

— Просто исках да постъпя правилно спрямо теб. Исках само да се реванширам за стореното. Аз те въвлякох в този живот. Исках да те измъкна от него, преди да е станало късно.

— Затова накара да ме арестуват? Това бе решението ти?

— Не можеш да бъдеш частен детектив, ако имаш досие. Разрешителното ти ще бъде отнето. — Той сви рамене. — Мисията е изпълнена.

Усмивката, която се плъзна по лицето ми, съдържаше всичко друго, но не и веселие.

— Благодаря ти, че ми пазиш гърба, татко. Оценявам го.

— Не ми остави избор.

— Какво? — Гласът ми се надигна почти до писък. — Не съм ти оставила избор? Да не си откачил?

— Опитах се да те накарам да си по-открита с мен, но ти не ми се довери. Никога не го направи. И не знаех какво друго да направя. Опитах се да поправя грешката. Моя е вината за това, което правиш. Аз те въвлякох в това и просто те исках навън. Вън от опасност. Когато лошите те подгониха заради мен… Дотогава се преструвах. Но вече не мога да се преструвам.

— Е, избрал си чудесен момент да развиеш съвест, татко. Докато лежах в болнично легло, след като бях измъчвана почти до смърт, ти накара да ме арестуват. — Вдигнах два палеца насреща му. — Добро решение.

Той сведе поглед.

— Нямах друг избор.

— Знаеш ли какво? — казах аз, пристъпвайки към него. Забих пръст в гърдите му. — Помислих доста за това как винаги съм те виждала. Ти беше моята скала. Единственият, който вярваше в мен, в способностите ми. Винаги съм мислила, че си на моя страна. Но след това ме порази. През всички тези години си бил с Денис, с начина, по който се отнасяше с мен, и вместо да ме защитиш, ти гледаше на другата страна. Никога не си се застъпвал за мен. Само повтаряше ползите от способностите ми, но просто си стоеше и оставяше тази вещица да ме сравнява със земята при всеки удобен случай.