Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Паднах на колене и прикрих главата си, след което се обърнах да погледна татко изпод ръцете си.

Той все още държеше пистолета с шокирано изражение на лицето.

— Лийланд! — извика Денис секунди преди шокирано да покрие с ръце устата си. Трябваше да й призная опита.

След като проверих жизненоважните си части и не усетих болка, скочих на крака. Джема изтича нагоре по стълбите и се промуши покрай татко в стаята. Бързо бе последвана от Сиена, която държеше кана кафе в ръце.

Осъзнах, че светът се въртеше. Звукът бе изстрелял адреналин през тялото ми.

След като се отупах с треперещи ръце, за да проверя за наранявания, викнах срещу баща си.

— Какво, по дяволите, беше това? — Но той все още държеше пистолета насочен срещу мен. Изглежда беше изпаднал в леко състояние на шок. — Татко! — казах, опитвайки се да привлека вниманието му. — Съвсем официално е. Ти си лош баща. Добрите бащи не стрелят по дъщерите си! — Скръстих ръце и подкарах тежката артилерия. — Ще кажа на мама, когато умра.

— Какво стана? — попита Джема, поглеждайки от мен към татко.

Посочих към него.

— Той се опита да ме убие. Това стана.

— Татко! — каза тя, карайки му се сякаш беше дете, което бе изяло буболечка.

— Не, не разбираш. — Той се фокусира върху нея, точно когато чичо Боб се втурна вътре, избутвайки Денис. Супер. Цялата банда беше тук, за да станат свидетели на убийството ми.

Татко погледна отново към мен с увиснала челюст.

— Виж това.

Той стреля отново.

Отново залегнах. И се заборих със замайващите ефекти от прилива на адреналин, които ме отвеждаха на ръба на безсъзнанието. Според еволюцията, адреналинът не трябваше да прави така. Предполагаше се да ме накара да подмокря гащите, а после да побягна много бързо, все едно ме напада мечка. Припадането беше толкова не-дарвинистко.

Чичо Боб беше извадил пистолета си и го беше насочил към главата на татко, преди да успея да кажа:

— Какво, по дяволите?

Отново бях паднала на колене. Гърмежът от пистолета ме беше раздрусал толкова грубо и бързо, че се чувствах така, сякаш са изкарали въздуха от дробовете ми. Запрепъвах се да се изправя на крака, докато световъртежът замъгляваше зрението и преобръщаше стомаха ми. Щеше да ми прилошее. Тялото ми се разтресе от вътре навън. Преглътнах с усилие, опитвайки се да задържа малкото кафе, което бях изпила по-рано.

Усетих прилив на топлина по кожата си и погледнах наляво. Рейес се материализира до мен, масивната му черна роба се развяваше и караше света да се люлее още повече. Чувствах се като лодка в открито море.