Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Татко свали пистолета. Движението привлече вниманието на Чибо. Той се обърна отново към него.

— Пусни го, Лийланд.

Той го направи. Пистолетът падна на пода, но изглежда никой не се интересуваше. Всички очи оставаха приковани в мен. Бавно и изключително внимателно чичо Боб коленичи и вдигна пистолета, но отмести поглед само за част от секундата, която му отне, за да го грабне.

Ставаше странно.

— Как го направи? — попита Джема.

— Кое? — попитах, напълно объркана. — Почти да бъда застреляна от баща си? — Когато всички продължиха да зяпат, реших, че сега бе добър момент за тирада. — Наистина не беше толкова трудно. Просто си стоях тук, докато откачен мъж насочи пистолет към мен…

— Бяха халосни.

Отново погледнах към него.

— Опита се да ме убиеш с халосни?

— Да. — Той кимна, след което се усети и поклати глава. — Не, имах предвид…

— Това не дава ли обратен резултат?

— Начинът, по който се движиш — продължи той, а гласът му бе натежал от недоверие. — Не беше истина. Никой не може да се движи така.

— Какво имаш предвид? — попитах, ядосвайки се. На никой ли не му пукаше, че собственият ми баща се опита да ме убие?

Той се приближи до мен и се опита да докосне лицето ми, но аз спрях ръката му и отстъпих извън обхвата му. Той не продължи. Вместо това попита:

— Каква си ти?

— Освен вбесена?

— Чарли — рече Джема, гласът й бе придобил нежният терапевтичен тон, който толкова обичаше, — виж къде се намираш.

Огледах се и осъзнах, че беше права. Бях до вратата, а сега се намирах до прозореца, който гледаше към задната улица. Свих рамене.

— Значи съм се метнала встрани. И какво от това? Стреляха по мен.

— Но не го направи — каза Джема. — Беше тук, след това беше там. Ти… — Тя направи пауза сякаш не можеше да подбере правилните думи. — Движеше се толкова бързо. Все едно изчезна, а след това се появи отново. Никога не съм виждала нещо такова.

— Трябваше да знам — каза татко. — Трябваше да знам, че ще си добре. Знаех, че си различна, но нямах представа точно колко различна си. Тогава, когато Карузо ме завърза и тръгна след теб с онзи нож… начинът, по който се движеше. Не приличаше на нищо, което бях виждал преди. — Карузо беше един от арестантите на татко. Беше го изпратил в затвора за доста дълго време. В минутата, в която бе пуснат условно, той погна баща ми, а покрай него и мен. — Тогава разбрах колко специална си всъщност.

Все още се борех с ефектите от прилива на адреналин в нервната ми система и се опитвах да не се поддам.

— Не мога да си представя как си си помислил, че да стреляш по мен би било добра идея. — Обърнах се да си ходя, но чичо Боб ме спря.