![Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/2/parizhka-vendeta-bg-download.jpg)
Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
Той направи опит за правилна оценка на тази информация, търсейки верния отговор. Съжаляваше, че е разстроил Норстръм. Когато беше малък, това изобщо не го вълнуваше, но с възмъжаването се породи и стремежът да не разочарова този човек.
— Съжалявам. Постъпих глупаво.
По-възрастният мъж го сграбчи за рамото.
— Никога не забравяй, че глупостта може да те убие, Сам.
Предупреждението на Норстръм звънна в главата му, докато търсеше отговор на трите въпроса, зададени от Меган. Още преди седемнайсет години, когато изкачи онази скала без обезопасително въже, той беше разбрал, че Норстръм има право.
Глупостта може да те убие.
Вчера в музея беше забравил това предупреждение.
Но не и днес.
Стефани Нел му беше предложила оперативна работа. Имаше ли рискове в нея? Да, и то много. Но те трябваше да бъдат изчислени и преценени. Никакво кавалерство.
— Искам и двамата да бъдем предпазливи, Меган — промълви той.
42
Англия
14:40 ч.
Ашби погледна часовника си. Неговото бентли беше преодоляло разстоянието между летище „Хийтроу“ и Сейлън Хол за малко повече от час. Веднага забеляза, че работниците по поддръжката на имението продължаваха общото почистване на терена, въпреки че фонтанът с моржа и езерото с изкуствения водопад бяха изпразнени за зимата. Основната сграда беше такава, каквато е била през XVIII век, като се изключат конюшнята, кухнята и крилото за прислугата. Горите и пасищата наоколо си бяха същите. Принадлежащите към имението земи някога са били блата, но прадедите на Ашби бяха успели да облагородят долината със стотици декари ливади, скрити зад високи огради. Той се гордееше с красотата и уединението на имота си — едно от последните частни имения във Великобритания, което не зависеше от приходите от туризма.
И никога нямаше да зависи от тях.
Бентлито спря в дъното на извитата алея, покрита със ситен чакъл. Прозорците блестяха на слънцето. От извитата стряха надничаха оплезени гаргойли с брадви в ръце, които сякаш се заканваха на евентуалните агресори.
— Мисля да се заема с едно малко проучване — информира го Каролайн, след като влязоха в къщата.
Много добре. Той трябваше да помисли. Двамата с мистър Гилдхол се насочиха към кабинета му и той побърза да се настани зад писалището. Денят беше приключил катастрофално.
По време на краткия полет от Париж беше запазил мълчание, отлагайки неизбежното. Но сега вече нямаше как да не набере мобилния телефон на Елиза Ларок.
— Надявам се, че имаш добри новини — каза в слушалката тя.
— За съжаление не. Книгата не беше там. Може би са я преместили заради ремонта. Открих витрината и експонатите в нея, но книгата за Меровингите не беше сред тях.
— Информацията, която ми предоставиха, беше изключително точна.
— Но книгата я нямаше. Не можеш ли да провериш още веднъж?
— Разбира се, че мога.
— Надявам се, че ще успеем да поговорим насаме преди началото на срещата в Париж.
— Ще бъда на кулата в девет и половина.
— Доскоро.
Той остави слушалката и погледна часовника си. До срещата с американската му свръзка оставаха четири часа. Надяваше се това да бъде последният разговор между тях, защото се беше уморил да жонглира. Искаше да се добере до съкровището на Наполеон. Силно се беше надявал, че ще открие ключа към него в книгата, която се съхраняваше в „Инвалидите“. Но проклетите американци го бяха изпреварили. Довечера щеше да се наложи да се пазари с тях. Защото утре щеше да бъде късно.
Елиза Ларок изключи телефона и се замисли върху думите на Хенрик Торвалдсен. Ако съм прав, той ще ви каже, че не е успял да намери онова, което търсите. Че не е било на мястото или нещо подобно.
Какво й беше казал след обяда, малко преди да си тръгнат от ресторанта? Вие сама трябва да решите дали ви лъже, или казва истината.
Намираше се на сигурно място в дома си в Маре, недалеч от мястото, на което Парижкия клуб провеждаше своите срещи. Той беше във владение на семейството й от средата на XIX век. Елиза беше израснала между елегантните му стени, а и сега прекарваше голяма част от времето си тук. Източниците й във френското правителство бяха сигурни, че книгата се намира именно в музея. Не особено ценна реликва, с малка историческа стойност, ако не се брои фактът, че е била част от библиотеката на Наполеон, спомената поименно в завещанието му. Не бяха проявили особено любопитство и не задаваха въпроси. Поведението им едва ли щеше да се промени и след като узнаеха за изчезването на книгата, защото отдавна бяха разбрали, че могат да разчитат на щедростта й само ако си държат езика зад зъбите.