Окото на времето [bg]

Тя бе в по-добра форма от него, но на негова страна бе младостта. След стотина стъпала и двамата рухнаха едновременно, задъхани, все така уловени за ръка.

Оттук се разкриваше великолепна гледка към Ефрат, чиято повърхност трептеше като сребриста лента, разсичайки града на две части. Бисиса не можеше да различи добре западната част на града, но източната, от отсамната страна на реката, бе гъсто застроена с храмове и високи сгради. Всички главни улици бяха прави и се кръстосваха перпендикулярно. Дворците бяха облицовани с разноцветни плочки. По стените им бяха изрисувани дракони и други приказни създания.

— По кое време може да е това? — попита Бисиса.

— Ако сме в епохата на Навуходоносор — значи шести век преди Христа. Персийците са превзели Вавилон два века преди пристигането на Александър и са опустошили целия район. Когато се появил Александър, това все още е бил един кипящ от живот град, но най-добрите му дни вече били отминали. Ние обаче го виждаме почти в неговия зенит.

Малко след тях се изкатериха Ръди, Абдикадир, де Морган и Евмений. Ръди дишаше с мъка, но се справи и Джош го тупна окуражаващо по рамото. Евмений спря на площадката и се огледа — по нищо не личеше да се е изморил.

Абдикадир поиска от Бисиса очилата за нощно виждане.

— Погледни западната страна на реката…

Градските стени прекосяваха реката и продължаваха от другата страна, за да затворят правоъгълника. Но от онази страна сградите бяха избелели и прашни, смалени, понякога само купчини натрошен камънак, а от вратите и наблюдателните кули нямаше и следа.

— Изглежда, сякаш половината град е бил разтопен — рече Джош.

— Или подложен на атомен взрив — добави мрачно Абдикадир.

Евмений заговори.

— Не беше така — започна да превежда де Морган. — Въобще не беше така…

Всъщност източната страна на града изпълняваше церемониални и административни функции, докато западната бе предназначена за живеене. Евмений им разказа, че преди няколко години тук кипял живот и градът бил пренаселен. А сега бе съвсем пуст.

— Още една необяснима промяна — каза Абдикадир. — Сърцето на младия Вавилон, трансплантирано в трупа на стария.

— Все си мислех — продължи Евмений, — че съм започнал да свиквам с тези странни промени, които ни заобикалят. Но когато видях това — половината от този великолепен град заровена в пясъци…

— Да — съгласи се Ръди. — Времето може да е жестоко.

— Повече от жестоко — рече Евмений. Бисиса го изгледа внимателно, учудена от тази неочаквана проява на чувства. И отново забеляза, че у него се надига необясним, студен гняв.

От подножието на стълбището долетя гласът на един от офицерите. Де Морган им преведе — разузнавателен отряд открил вавилонец, който се спотайвал в храма на Мардук.