Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Богатите стават по–богати
С течение на времето в Китай се наблюдава разрастване на владенията или латифундиите, контролирани от аристократични семейства с високопоставени длъжности в централното правителство в Чанан или в някой от неговите провинциални клонове. Последиците от това са увеличаване на неравенството по материални блага и концентрирането им в ръцете на малобройна група благороднически фамилии, както и лишаването на правителството от държавни приходи, тъй като тези земевладелци са в състояние да предпазят все повече и повече плодородни земи от данъчно облагане. Следователно тези фамилии са ранна версия на това, което днес бихме нарекли рентоориентиран елит, който се възползва от своите политически връзки, за да овладее държавата и да използва държавната власт за собствено облагодетелстване.
В аграрните общества действа нещо като железен закон на латифундиите, според който богатите ще стават все по–богати, докато не бъдат Възпрени – било от държавата, било от селски въстания, било от държави, които действат от страх от селски бунтове. В предмодерните аграрни общества неравенството по материални блага не отразява непременно естествените различия по способност или характер. Технологията не търпи развитие и никой не е възнаграждаван за предприемачески или новаторски умения. Преди механизацията на земеделието няма и особени икономии от такъв мащаб[58], които да обяснят разрастването на латифундиите от гледна точка на ефективността. Дори земята на едрите земевладелци се обработва върху малки парцели от отделни селски семейства. Но първоначалните малки различия в ресурсите се затвърждават чрез механизма на принудително отработване на дълга. По–богатият селянин или земевладелец отпуска заем на по – бедния; един–единствен лош сезон или слаба реколта довеждат длъжника до крепостничество или робство, както и до конфискация на семейното му имущество. С течение на времето предимствата на по–голямото богатство го правят самоукрепващо, тъй като по–едрите земевладелци могат да купуват политическо влияние, за да защитават и разширяват своите имения.
Ето защо анахроничното прилагане на съвременната теория за имущественото право към исторически ситуации води до съществени недоразумения. Много икономисти са убедени, че силните имуществени права насърчават растежа, тъй като защитават частната възвръщаемост на инвестициите и по този начин стимулират инвестирането и растежа. Но икономическият живот по време на китайската династия Хан напомня света, описан от Томас Малтус в неговото „Есе за законите на населението", много повече от света, който съществува от началото на Индустриалната революция през последните двеста години. Днес ние очакваме нарастване на производителността на труда (продукция на глава от населението) в резултат на технологичните нововъведения и промени. Но до 1800 г. ръст на производителността се наблюдава далеч по–епизодично. Откриването на земеделието, използването на напоителни системи, изобретяването на печатната преса, барута и корабите за далечно плаване водят до нарастване на производителността, но между тях има дълги периоди на увеличаване на населението и спад на доходите на глава от него. Много аграрни общества работят на предела на технологичните си възможности за производство, при които допълнителните инвестиции не носят по–голяма реколта. Единственият възможен икономически растеж е екстензивният, при който се колонизира и култивира нова земя или просто се отнема от някой друг. Така че малтусианският свят е с нулев сбор, в който печалбата за едната страна е загуба за другата. Следователно едрият земевладелец не е задължително по – продуктивен от дребния; той просто разполага с повече ресурси, за да оцелее през трудни периоди.
В една малтусианска икономика, при която не е възможен интензивен растеж, силните имуществени права просто утвърждават съществуващото разпределение на ресурси. Реалното разпределение на материални блага е по–вероятно да е в резултат на случайни изходни условия или достъп на собственика до политическа власт, отколкото на висока производителност или усилен труд. (Дори в днешната гъвкава предприемаческа капиталистическа икономика категоричните защитници на имуществените права често забравят, че съществуващото разпределение на богатството невинаги отразява по–добрите качества на заможните и че пазарите невинаги са ефективни.)