Светлина в пукнатините [bg]

Сестрите стояха на колене със сключени пред гърдите ръце и склонени глави. Носеха напълно еднакви рокли, еднакви обувки, еднакви панделки в косите. Гамаш се запита как ли ги различават хората, но после си каза, че едва ли си правят труда. Щом момичетата бяха пет, подробностите нямаха значение.

Мари-Ариет бе коленичила зад дъщерите си.

За първи път майката на петзначките се появяваше в някой от кинопрегледите. Гамаш опря лакти на коленете си и се наведе още по-напред, като се опитваше да огледа добре тази майка героиня.

С изненада си даде сметка, че всъщност не я вижда за първи път. Именно Мари-Ариет бе избутвала дъщерите си да излязат от онази къщурка. И бе затваряла вратата зад тях.

Отново и отново. Докато момичетата го бяха направили както трябва.

Детективът бе предположил, че е някой продуцент от НКС или дори дойка или учителка. Но беше собствената им майка.

Изидор Уеле стоеше насред стаята, обърнат към семейството си, с протегнати напред ръце. Очите му бяха затворени. Лицето му беше с празно изражение като на зомби, което търси просветление.

Гамаш си спомни ритуала. Това бе новогодишната благословия за децата от техния баща. Тържествена и изпълнена със смисъл молитва, която обаче все по-рядко се практикуваше в Квебек. Самият той никога не бе обмислял да изпълни този ритуал, а дори да бе опитал, Рен-Мари, Ани и Даниел щяха да се скъсат от смях. За миг му мина през ума, че наближаваха празници и цялото семейство щеше да се събере в Париж. Можеше да предложи ритуала на първия ден от Новата година, когато щеше да е обкръжен от всичките си деца и внуци. Само за да види израженията им. Почти си струваше да опита. Но пък майката на Рен-Мари си спомняше, че когато е била малка, е коленичила редом с братята и сестрите си, за да получи такава благословия.

И ето — подобен ритуал се бе разигравал заради ненаситната публика на кинопрегледите, насядала в затъмнените салони из целия свят в средата на четиресетте години на миналия век. Документираният живот на петзначките им е бил прожектиран като прелюдия преди най-новия филм на Кларк Гейбъл или Катрин Хепбърн.

Усещаше се много отчетливо манипулативният характер на това, което виждаха в архивните черно-бели кадри. Постановка, която цели определен ефект. Подобно на индианските барабани и танци, които се изпълняваха срещу заплащане пред туристите.

Абсолютно автентични. Но по-скоро меркантилни, отколкото духовни.

Предполагаше се, че сестрите се молят за благословията на баща си. Гамаш се запита за какво ли се моли баща им.

"Очарователната церемония е приключила и момичетата се подготвят да излязат навън за игри" — обяви гласът с тон, който приличаше на съобщение за трагичния десант при Диеп[60].

Последваха кадри, в които петзначките си обличаха зимни гащеризони, весело се закачаха, гледаха към обектива и се смееха. Бащата им помогна да си вържат кънките и им подаде хокейните стикове.