![Светлина в пукнатините [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/9/svetlina-v-puknatinite-bg-download.jpg)
Светлина в пукнатините [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #9
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-483-0
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Светлина в пукнатините [bg]». Краткое содержание книги:
Ужас. Объркване. Почти същото, което бе изписано на лицето на баща им, когато ги бе видял за пръв път.
Обърнаха се към вратата, върнаха се и се скупчиха пред нея. Опитаха се да влязат обратно вътре. Но вратата не се отваряше.
Първото момиченце погледна към камерата. Умолително, с разплакани очи.
Изображението потрепна и изчезна. Отново се появи кадър на симпатичната къщичка. Момиченцата ги нямаше, а вратата бе затворена.
Отвори се пак и този път малкото момиче излезе само. Появи се сестричката му и го хвана за ръка. И това се повтори, докато излязоха и петте и вратата се затвори зад тях.
Всички се обърнаха и се втренчиха в нея. През открехнатата врата се промъкна ръка и с помахване ги отпрати, сетне се изгуби.
Момиченцата стояха и не помръдваха. Като парализирани.
Камерата леко се разклати и тогава едно от децата се извърна и погледна в обектива. Гамаш предположи, че операторът ги е повикал. Може би е държал плюшено мече или бонбони. Нещо, с което да привлече вниманието им.
Едно от момиченцата се разплака, останалите се пръснаха, картината примигна и екранът почерня.
Отново и отново зрителите наблюдаваха телевизора в малката стаичка на Клара, съвсем забравили за пастета и питиетата.
Отново и отново момиченцата излизаха от симпатичната къщичка, сетне някой ги прибираше, за да опитат пак. Най-накрая се появи първото дете с широка усмивка на лицето, после дойде сестричката му и весело го улови за ръката.
После още една и още една.
И още една.
Излязоха от къщичката, разходиха се из градината, покрай бялата оградка. Усмихваха се и махаха.
Пет щастливи момиченца.
Гамаш погледна към Мирна, Оливие, Клара, Жил и Габри. Погледна към Рут — по бръчките на лицето и, всяка от тях като Гранд Каньон на скръбта, се стичаха сълзи.
От екрана на телевизора петзначките Уеле се усмихваха с еднакви усмивки и махаха по еднакъв начин към обектива. След миг картината изчезна. Гамаш знаеше, че това са кадрите, които показват петзначките като съвършени малки момиченца, които водят приказен живот. Спасени от бедността, далеч от всякакви конфликти. Този запис се продаваше на информационните агенции по целия свят и някои от тях и до днес го използваха в документални филми за живота на сестрите.
Доказателство за това колко голям късмет бяха извадили петзначките Уеле.
Гамаш и останалите в стаята разбираха на какво бяха станали свидетели току-що. Раждането на една легенда. Но бяха видели и нещо разбито. Счупено. Непоправимо наранено.
— Откъде знаеш за това? — попита Терез. — Не се е обсъждало по време на процеса.
— Попаднах на намеци, че се е случило нещо между тях двамата. Нещо почти смъртоносно.
— Наистина ли искаш да разбереш? — настоя съпругата му и го изгледа изпитателно.
— Трябва да разбера — рече й той.
— Остава си между нас.
В отговор Жером я погледна едновременно с насмешка и с раздразнение:
— Няма да го напиша в блога си, обещавам.
Терез не се разсмя. Дори не се усмихна. И не за първи път Жером Брюнел се зачуди дали изобщо му трябва да чува тази история.
— Седни — подкани го тя и го поведе към удобния диван. Настаниха се с лице към вратата така, че виждаха гърбовете на останалите гости.
— Пиер Арно започна успешна кариера в едно от районните управления на Sûretè в Северен Квебек — заразказва Терез. — В резерват на индианското племе кри край залива Джеймс. Реки от алкохол. Смъркане. Общинските жилища бяха трагични. Водопроводите за чисти и отходни води се смесваха. Ширеха се болести и престъпност. Същинска помийна яма.
— Насред рая — довърши Жером.
Терез кимна. Това, разбира се, правеше трагедията още по-голяма.
Околностите на залива Джеймс бяха възхитителни, природата бе девствена. По онова време. Десетки хиляди квадратни километри дива флора и фауна, бистри сладководни езера, риби, дивеч и вековни гори. Това място обитавали индианците кри. Там живеели и техните богове.
Но преди сто години индианците се срещнали с дявола и сключили сделка с него.
В замяна на всичко, от което се нуждаели — храна, медицинско обслужване, домове, образование, чудесата на съвременния живот — трябвало просто да преотстъпят правата върху земите на своите деди.
Но не всички. Щели да получат хубав парцел, където да могат да ловуват и да хващат риба.
Какво щяло да стане, ако откажели да подпишат?
Правителството, така или иначе, щяло да им отнеме земята.
Сто години преди агент Пиер Арно да кацне със своя хидроплан и кракът му да стъпи в резервата, Великият вожд и министърът по индианските въпроси на Канада се срещнали.